Понеделник, 7 септември 2026 | Кърджали Слънчево 16°

Всички категории

Една вечерна сутрин станах и реших да ида за сливи, качих се на джанката и започнах да бера ябълки - след като си набрах череши си отидох. Започна да вали дъжд и да пръска през затворения ми прозорец. Седях на един дървен камък и четях изгорял вестник, а един бял негър помпеше задните гуми на влака в ъгъла на кръглата стая. Огладнях и реших да си сипя нещо за пиене. Отидох до печката и си извадих една студена бира в циментова кутия. Сипах си я в една цинкова чаша, но тя имаше дупка и кафето се стичаше по хартиения ми под. Взех един ламаринен парцал и почистих калта. Но кокошката ми беше излязла от кочината и трябваше да я прибера. Взех една желязна пръчка и подгоних прасето, но то започна да ме лае и накрая го вкарах в кокошарника. Сипах на котката малко боб, но тя ме ухапа по крака и заради това цяло лято ходя с лепенка на корема.
Оценка 0 от 0 гласа
Рангел се буди след едногодишна кома. До леглото седи обляната в сълзи Мара, която и за миг не изоставила съпруга си по време на комата! Той й хванал ръката и започнал: - Маро, помниш ли как едно време, като загубих всичките си пари на покер и всички ми се смяха, ти бе до мен? - Помня, скъпи! - А, помниш ли как, когато катастрофирахме и един месец бях на легло, ти пак бе до мен? - Помня, любими! - А, помниш ли как, като започнах частен бизнес и после фалирах, ти пак бе до мен? - Помня, Рангале! - И сега, като 1 година бях в кома, ти пак си до мен... - Да, скъпи - Знаеш ли какво си мисля, Маро.. Мара умилена: - Какво, любов моя? - Еми, страшен карък ми носиш ти, СТРАААШЕН !!
Оценка 0 от 0 гласа