Вицет — Кърджали

Един пътник пристигнал на забутана гара някъде в прерията. Слязъл от влака, огледал се - наоколо само поле. Попитал началник-гарата: - А къде е градът? - На 15 километра оттук. - Добре де, защо не сте построили гарата по-близо до града? - Ами отначало така мислехме да направим, обаче в крайна сметка решихме да я построим по-близо до релсите.

Индианци и Каубои 03.10.2017 8,905 прегледа

Следващ →

Още вицове

На фронта. Моше лежи смъртно ранен. - Моля те Исак, застреляй ме, не ме оставяй в ръцете на врага! - Недей така бе Моше, не бива. - Моля те бе, Исак! - Нямам патрони, нали преди малко свършиха - Я виж! Тука ми останал един! Хайде, ще ти го продам - Уффф, какво ни се случи вчера. Донасят ни един да го погребваме, а той ХОП! седна в гроба: каза Хоп-па! А аз съм жив! И като се почна... Всички се радват, смеят се, гърмят конфети, някой извади шарени балони, жена му плаче от радост... Въобще, с триста зора го погребахме. Какво е рай? - Раят е там, където полицаите са англичани, за трапезата ни се грижат италианки, колите ни ремонтират немци, гаджетата ни са французойки, а организацията - швейцарска. А какво е ад? - В него полицаите са немци, готвачите - англичани, автомонтьорите - французи, любовниците - швейцарки, а организацията - италианска. Когато Виктор Юго трябвало да мине границата на път за Прусия, митничарят го попитал: - С какво се занимавате? - Пиша!? - Аз питам с какво изкарвате прехраната си! - С перото. - А-ха, добре! И записал на съответния формуляр: "Виктор Юго - търговец на пера". Събудих се през нощта от усещането, че ме е посетила гениална мисъл. Напипах в тъмното химикалка и лист, някак записах. На сутринта чета следното: - Отпуската свършва бързо, а парите за отпуската - още по-бързо...