Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого.
\"Сторило ми се е!\" - помисли си Щирлиц.
Събудих се през нощта от усещането, че ме е посетила гениална мисъл. Напипах в тъмното химикалка и лист, някак записах. На сутринта чета следното:
- Отпуската свършва бързо, а парите за отпуската - още по-бързо...