Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Вървели си две костенурки в пустинията. Вървели, вървели, минали 15 години и видяли едно канче. Първата костенурка казала:
- Дай да го вземем, па по-натам може да видим чешма.
А другата казала:
- Не, няма смисъл.
Вървели минали още 15 години и видяли една чешма. Първата костенурка казала:
- Aз ще се върна да взема канчето, което видяхме по пътя, но ти няма да пиеш от водата, докато не се дойда!
Другата се съгласила и костенурката тръгнала. Минали 10-20-30-40 години. Костенурката при чешмата умряла от жажда и решила да пие вода. В този момент другата се показала от една издатина и казала:
- Еее, сега ако ще се лъжем, то по-добре да не тръгвам!