Събота, 24 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 9°

Всички категории

Една лятна утрин Иван се събудил, протегнал се и погледнал през прозореца. И какво да види - двора на съседа се бил превърнал в един луксозен тенис-корт. Учуден, Иван отишъл при съседа, да разбере как за една нощ той се е сдобил с такова скъпо удоволствие. Съседът бил отзивчив човек и казал на Иван, че в квартала се навърта една златна жаба, която изпълнява само по едно желание (бъдейки жаба, а не рибка). Иван много се въодушевил. Съседът го предупредил, да внимава какво иска от жабата, тъй като тя е стара и глуха, и понякога недочува. Речено - сторено. Намерил Иван жабата и си пожелал, сутринта къщата му да е пълна със злато. Събудил се на сутринта Иван и какво да види - край себе си блато. Навсякъде - жаби, тиня... "УЖАС". Изкрещял Иван и побягнал към съседа. - Погледни - казал той - къщата ми се е превърнала в блато! - Нали ти казах, да внимаваш какво искаш от тази дърта жаба - рекъл съседът - аз да не мислиш, че съм искал голям тенис.
Оценка 5 от 1 гласа
Няколко приятели си говорят как биха се отървали от тъщите си. Единият казва: - Ще купя отрова, всеки ден по малко, по малко в кафето... докато умре. Другият: - Аз пък ще й подаря нова кола. Обаче ще й повредя спирачките. Тя ще се качи да се повози, ще настъпи газта, няма да може да спре и ще се разбие някъде. Третият: - Аз пък ще купя десет опаковки аналгин. - Защо? - Ще ги изсипя всичките в тигана и ще ги разбъркам докато се стопят. - Ама за какво? - Ще ги излея в голяма форма и ще направя от тях едно огромно хапче аналгин. - И какво? - Ще влезе тъщата в кухнята, ще го види на масата, ще каже - я, какво голямо хапче аналгин... - Е, и? - А аз в това време отзад с брадвата по главата...
Оценка 3.5 от 2 гласа
Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: - Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой подема: - Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с оная си работа.
Оценка 0 от 0 гласа
Само един човек ме познава истински. Само  един се бори за това аз да стана по-добро човешко същество. Само един ме утешава в моите мъки, знае тайните ми, познава моето минало, настояще и знае какво искам от бъдещето. Само един човек винаги ме очаква насреща, готов да чуе проблемите ми. Само той не задава излишни въпроси, само той разбира истинската ми същност. Този човек ми е много скъп, ужасно скъп дори...  P. S. Всеки на когото психиатърът му взима по 60 лева на час би ме разбрал / :
Оценка 5 от 1 гласа