Върви красива девойка по улицата. На масите пред бирария са седнали няколко мъже и пият бира.
- Ето сега ще почнат да подсвиркват, да ми подвикват... - мисли си девойката.
И наистина мъжете започват да свиркат и подвикват, но не на нея, а на вървящата пред нея девойка, която не е нищо особено, обаче така хубаво си върти задника, че събира погледите на мъжете. Нашата девойка я догонва и пита:
- Къде се научи така да си връткаш дупето?
- Ще ти дам един адрес, отиваш там и ще се научиш.
Отива девойката на адреса и звъни. Вратата отваря двуметров мъж.
- К`во искаш?
- Ми, такова, дадоха ми вашия адрес, за това де... за дупето...
- Аааа! Влизай!
Влиза тя и вижда на стената училищна дъска.
- Събличай се и застани с гръб към дъската!
"Това беше, тоя ще ме...!" - мисли си девойката, докато се съблича.
Мъжът се приближава до нея, слага й тебешир в дупето и казва:
- А сега започвай да пишеш по дъската: 6 8 6 8...
Само един човек ме познава истински. Само един се бори за това аз да стана по-добро човешко същество. Само един ме утешава в моите мъки, знае тайните ми, познава моето минало, настояще и знае какво искам от бъдещето. Само един човек винаги ме очаква насреща, готов да чуе проблемите ми. Само той не задава излишни въпроси, само той разбира истинската ми същност. Този човек ми е много скъп, ужасно скъп дори...
P. S. Всеки на когото психиатърът му взима по 60 лева на час би ме разбрал / :