Четвъртък, 17 септември 2026 | Кърджали Слънчево 12°
Обадил се Цветанов на Борисов и попитал: - Шефе, има една добра и една лоша новина, с коя да започна? - Много лоши новини имаше напоследък, кажи добрата, отвърнал Борисов. - Спечелихме изборите. - При тази хубава новина каква може да е лошата, попитал тогава Борисов. - Никой не е гласувал за нас, отвърнал Цветанов.
Политически 3,635 прегледа
Следващ →

Още вицове

Между приятелки: - Умирам от скука, затова дадох анонимна обява във вестника, че търся приятел за прекарване на свободното си време. - И какво стана по-нататък? - Ами, какво. Получих повече от петдесет предложения от мъже. И най-интересното е, че сред тях са баща ми, свекъра ми и съпруга ми. Вчера си карах по магистрала Тракия... Отляво ме задмина едно чисто ново БМВ с над 130 км/ч. Караше го жена, лицето съвсем близко до огледалото и си слагаше сенки... За момент се разсеях и когато отново и обърнах внимание тя беше вече наполовина в моето платно, все още занимавайки се с грима си. Въпреки, че съм мъжко момче се стреснах толкова, че си изпуснах електрическата самобръсначка и тя ми изби сандвича от другата ръка... Като се опитах да върна колата на платното с коляно, ми падна Джи-Ес-Ем-а от ухото директно в горещото кафе между краката ми. Кафето се разля, изгори най-ценните ми части, прекъсна важен разговор и ми скапа Джи-Ес-Ем-а. Фаса в устата успях да задържа с последни усилия... О, как мразя жени зад волана! От пункта за диагностика на СПИН излиза мъж. Смеейки се, радостно извиква: - Ура! Сифилис! Сифилис! Една жена се изчервява пет пъти: Първи път - когато й е за първи път. Втори път - когато изневери за първи път. Трети път - когато й платят за първи път. Четвърти път - когато тя плати за първи път. Пети път - когато тя плати и й върнат парите. Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!