Четвъртък, 17 септември 2026 | Кърджали Слънчево 12°
Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!
Любими Герои 3,387 прегледа
Следващ →

Още вицове

Една вечерна сутрин станах и реших да ида за сливи, качих се на джанката и започнах да бера ябълки - след като си набрах череши си отидох. Започна да вали дъжд и да пръска през затворения ми прозорец. Седях на един дървен камък и четях изгорял вестник, а един бял негър помпеше задните гуми на влака в ъгъла на кръглата стая. Огладнях и реших да си сипя нещо за пиене. Отидох до печката и си извадих една студена бира в циментова кутия. Сипах си я в една цинкова чаша, но тя имаше дупка и кафето се стичаше по хартиения ми под. Взех един ламаринен парцал и почистих калта. Но кокошката ми беше излязла от кочината и трябваше да я прибера. Взех една желязна пръчка и подгоних прасето, но то започна да ме лае и накрая го вкарах в кокошарника. Сипах на котката малко боб, но тя ме ухапа по крака и заради това цяло лято ходя с лепенка на корема. Италианска двойка в нежна прегръдка... Тя: - Марио! марио! Той мълчи. Тя: - Марио! Марио! Тя(обезпокоена): - Марио, скъпи, защо мълчиш? Той, пускайки й талията: - Но, скъпа! Как мога да говоря, когато са ми заети ръцете. Веднъж Баба Яга хванала млад и красив момък и му казала: - Ако отговориш на гатанката ми, ще ти се отдам, а ако не познаеш, ще те изям.Момъкът си помислил: - По-добре да ме изяде... А Баба Яга продължила: - Зеленичко, живее в блатото, скача, започва с "ж" и завършва с "а". Що е това? - Скакалец! - Ах, ти, палавник такъв! - викнала Баба Яга. - Позна! Двама студенти на лекция. Единият чете вестник и след два часа се обръща към другия, който слуша лектора: - За какво говори? - Още не е казал. Знаете ли какво е блондинка с боядисана коса? Отг.: Искуствен интелект!