През последните две десетилетия европейските лидери преминаха през поредица от тежки кризи – от дълговата криза в Гърция, когато страната беше на крачка от излизане от еврозоната, до руската инвазия в Украйна, принудила милиони хора да потърсят убежище в ЕС. Всеки път Съюзът успяваше да намери изход. Това е едно от нещата, които Европа умее.
С изкуствения интелект обаче ситуацията е различна.
Технологични експерти, представители на бизнеса и дори правителствени среди говорят за липса на решителност, разпиляване на вниманието и примирение в европейските столици. Показателно е, че четири години след появата на ChatGPT през ноември 2022 г. европейските лидери едва сега поставят изкуствения интелект във фокуса на среща на върха.
„Има много по-важни неща“, заяви латвийският премиер Андрис Кулбергс на влизане в срещата. Той имаше предвид неотложния въпрос кой трябва да представлява ЕС в мирните преговори за войната между Русия и Украйна – тема с непосредствено политическо значение, макар и без същия потенциал да застраши бъдещето на цивилизацията.
Авторите на доклад, публикуван преди два месеца, едва ли биха се съгласили с тази оценка. Сред тях са двама от пионерите на съвременния изкуствен интелект, както и висши ръководители на OpenAI и Anthropic. В документа се предупреждава, че една „експлозия на интелигентността“ при AI може да доведе до „сериозно отслабване на механизмите за контрол върху властта“ както вътре в държавите, така и в отношенията между тях, в компаниите и в различните клонове на управлението.
Междувременно в Европа все още няма единно разбиране какъв трябва да бъде отговорът на това предизвикателство. Трябва ли ЕС да се опита да настигне САЩ и Китай в разработването на най-модерните AI модели, или да се съсредоточи върху регулирането на технологията и създаването на условия европейският бизнес и икономика да се възползват от нея?
Двете цели не се изключват взаимно. Постигането им обаче изисква сериозни инвестиции, политическа воля и готовност за бързи действия.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола открито се противопостави на пораженческите настроения в Европа.
„Мразя мантрата, че Европа някак си вече е загубила надпреварата за изкуствения интелект“, заяви тя в петък.
Какъв апокалипсис?
Ако Европа наистина смята, че е изправена пред заплаха от апокалипсис, предизвикан от изкуствения интелект, действията на лидерите ѝ не показват особена тревога.
В Дъблин те изслушаха няколко експерти, сред които и носителят на Нобелова награда за физика Джефри Хинтън – един от пионерите на съвременния изкуствен интелект и съавтор на доклада за „експлозията на интелигентността“.
Хинтън предупреждава, че развитието на AI може да изпревари способността на човечеството да го контролира. Според неговата оценка вероятността технологията в крайна сметка да доведе до изчезването на човешкия вид през следващите десетилетия е между 10 и 20%.
Разговорите в Дъблин се движели между две основни теми – потенциалната заплаха за човечеството и икономическите ползи, които изкуственият интелект може да донесе, разказва представител на ЕС.
Лидерите чуха и главния изпълнителен директор на френската компания Mistral Артюр Менш. През последните седмици той категорично се противопоставя на идеята Европа да се откаже от амбицията да разработва водещи AI модели.
Самата покана към външни експерти показва колко ограничени са познанията на европейските лидери по темата.
Високопоставен представител на ЕС призна откровено: „Няма да се преструваме, че сме експерти по изкуствения интелект“.
Не след дълго обаче разговорът се върнал към по-познатата за европейските лидери тема – Украйна и въпроса кой трябва да представлява Съюза в мирните преговори с Москва и Киев.
Контрастът със САЩ е осезаем. Във Вашингтон предизборната политика и нарастващите финансови средства, които се вливат в организации както в подкрепа, така и срещу развитието на AI, принуждават политиците да заемат все по-конкретни позиции.
В Европа дебатът все още не е придобил подобна политическа необходимост. Твърде често изкуственият интелект остава на заден план заради множеството други кризи и приоритети на Съюза.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви, че лидерите ще се върнат към темата на следващата среща на върха след три месеца. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис пък иска всички служители в държавната администрация на страната да придобият основни познания за изкуствения интелект в рамките на следващите три или четири години.
Изоставането в развитието и използването на AI обаче може да има не само икономически и технологични, но и сериозни политически последици.
Европейските лидери, събрали се в Дъблин, сред които френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц, вече са свидетели на отслабването на политическия консенсус в Европа и на възхода на националистическите сили. „Национален сбор“ на Марин льо Пен се подготвя за власт във Франция, а „Алтернатива за Германия“ привлича подкрепа в мащаби, невиждани за крайнодясна политическа сила в страната от 30-те години на миналия век.
Икономическото недоволство и недоволството от миграцията са сред факторите зад тази политическа промяна.
Изкуственият интелект може да задълбочи съществуващото напрежение и да предизвика нови сътресения с дългосрочни последици за заетостта, информационната среда и демокрацията.
Главният изпълнителен директор на европейската AI компания Uljan Sharka предупреди, че ЕС е особено уязвим към намеса в изборите, тъй като догодина в няколко ключови държави членки предстоят избори. Той призова за създаването на система за наблюдение и реакция при опити за манипулиране на изборния процес чрез изкуствен интелект. По думите му подобни действия трябва да бъдат третирани като „тероризъм“.
На дневен ред е и един по-непосредствен проблем: може ли Европа да функционира без технологиите и инфраструктурата, които получава от чужбина?
Срив в услугите на Microsoft в четвъртък и петък засегна институциите на ЕС и показа колко силна е зависимостта на Съюза от американските технологии.
Попитан какво би се случило, ако Европа не успее да преодолее тази зависимост, представител на Брюксел даде кратък и категоричен отговор:
„Обречени сме“.
Джорджо Леали и Нектария Стамули
По материал на POLITICO









Коментари в сайта (0)
Все още няма коментари. Бъди първият!