България се опитва да привлече нови чуждестранни инвестиции, но рискува да отблъсне компаниите, които от десетилетия развиват дейност у нас. Глобата от близо 76 млн. евро за Kaufland, проверките срещу Lidl и предложеният данък върху свръхпечалбите изпращат противоречив сигнал към международния бизнес. Страната вече има две важни предимства – членството в еврозоната и изваждането от сивия списък на FATF за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Вместо да се възползва от тях, България рискува да навреди на инвестиционната си репутация.

Това коментира икономистът Румен Гълъбинов в интервю за ФрогНюз. Според него държавата използва прекомерна сила срещу дългогодишни инвеститори, а последствията могат да засегнат и българските данъкоплатци и потребители. Той предупреди, че санкциите срещу крайните търговци не решават натрупаните проблеми в производството и доставките на български храни.

Гълъбинов предупреди и за друг проблем – държавата се опитва да решава натрупаните трудности в производството и доставките на български храни чрез санкции срещу крайните търговци. Според него този подход не отстранява причините за високите цени и слабата конкурентоспособност на местната продукция.

„Искаме нови инвеститори, но се отнасяме странно към старите“

„Остава впечатлението, че България иска да привлича нови инвеститори, декларира намерения, обаче се отнасяме малко странно към старите инвеститори“, коментира Гълъбинов.

По думите му над 85% от ежегодното увеличение на инвестициите в България през последните години идва от компании, които вече присъстват на пазара.

„Тези инвеститори са тук от 10, 20 и повече години. Те реинвестират печалбите си, разширяват своето присъствие с допълнителни производства, търговия, назначават нови хора. И към тези инвеститори, които дълго време са били лоялни към България, ние сега прилагаме административно-наказателни мерки. Какво е съобщението към новите инвеститори, които искаме да привлечем?“, попита икономистът.

Гълъбинов определи глобата от близо 76 млн. евро срещу Kaufland като прекомерна. Компанията посочи данни на Европейската комисия, според които всички санкции за нелоялни търговски практики в ЕС през периода 2022–2024 г. възлизат на общо 41,9 млн. евро.

„Това е употреба на свръхсила от страна на държавата. Ако има някакви мерки, те трябва да бъдат дозирани, премерени. В случая се получава, че тези мерки са прекомерни“, каза той.

Според Гълъбинов отношението към утвърдените компании може да отблъсне бъдещи инвеститори.

„По този начин изпращаме недобър сигнал към международната инвестиционна общност. Отнасяме се така с инвеститори, които вече са тук от много години. Те не са дошли миналата година. Едва ли по този начин ще имаме възможност да привлечем нови инвеститори и нови инвестиции“.

Съдебни дела и риск за репутацията на България

Kaufland предупреди, че може да преразгледа планираните инвестиции за 200 млн. евро през следващите три години. Според Гълъбинов последствията ще зависят от следващите действия на държавата и регулаторите.

„При всички положения потърпевшите от тези глоби ще си потърсят правата и ще защитят интересите си по съдебен ред. Вероятно ще се стигне до административни дела, в които ще оспорват санкциите. Възможно е инвеститорите да спечелят тези дела“, коментира икономистът.

Той предупреди, че евентуалната отмяна на санкциите може да има финансови последствия за държавата.

„Ако потърпевшите докажат своята правота и че са несправедливо наказани, ако успеят да отменят тези административни актове, за чия сметка ще бъде цялата тази работа? За сметка на всички български данъкоплатци“, каза Гълъбинов.

Според него институциите рискуват да въвлекат страната в съдебни спорове с големи инвеститори и да нанесат щети на международната ѝ репутация.

„Големите търговски вериги са и големи работодатели“

Гълъбинов постави конфликта с търговските вериги в контекста на международната нестабилност, войната срещу Украйна, военните действия в Ормузкия проток и атаките срещу кораби в Черно море.

Според него рисковете за корабоплаването в Черно море увеличават застрахователните премии за корабите и товарите. Той изрази опасения и за туристическия сезон през 2027 г. Евентуален спад на туристите би означавал по-ниски обороти и по-малко данъчни приходи.

„В една такава ситуация държавата да си изостря отношенията с големи инвеститори, големи работодатели, защото търговските вериги са и големи работодатели, ми се струва абсолютно излишно“, коментира Гълъбинов.

Двете вериги Kaufland и Lidl са част от германската Schwarz Group, но работят в България чрез отделни дружества. Според данни, представени от Kaufland през март 2026 г., компанията има 8801 служители. Lidl посочва на корпоративния си сайт, че за веригата работят над 4200 души. Така общият брой на служителите на двете компании надхвърля 13 000 според тези данни.

Икономистът предупреди, че действията на институциите могат да навредят и на потребителите:

„Потребителите в случая по-скоро могат да бъдат увредени, а не защитени по този начин, защото потребителите са и данъкоплатци“.

Гълъбинов подчерта, че не оспорва необходимостта от държавен контрол.

„Трябва да има държавен контрол, трябва да има държавни регулации и държавен регулатор, който да си върши работата. Те трябва да проверяват, да глобяват, където е необходимо, но не с такава прекомерна сила“, посочи икономистът.

Проблемите с българските храни не започват от супермаркета

През годините няколко международни търговски вериги напуснаха българския пазар – Carrefour, Penny Market, Ramstore и Roda. Piccadilly също прекрати дейността си след сериозни финансови проблеми. Причините за оттеглянето им са различни.

Гълъбинов обърна внимание на проблемите в производството и доставките на храни, които според него не могат да бъдат решени само със санкции срещу супермаркетите.

„В сектора на търговията и продажбата на храни държавата през годините си е мислела, че може да оправи проблемите по цялата верига на доставките и добавената стойност, като глобява крайния търговец. А проблемите са си останали“, коментира икономистът.

Той посочи недостатъците в селскостопанската политика и ролята на посредниците.

„Трябва да се види кои селскостопански производители се финансират повече, кои по-малко и кои въобще не се подпомагат. Трябва да се види също кой изкупува продукцията им, кой я продава, препродава и опакова, за да стигне най-накрая, преминала през няколко ръце, до крайния търговец“, обясни Гълъбинов.

В магазините българската продукция се конкурира с вносни стоки, включително от други държави членки на ЕС.

„Може да се окаже, че българската продукция не е конкурентоспособна като цена и оттам идва проблемът, че трудно може да се продава в конкуренция с продукцията от други страни в Европейския съюз“.

Според икономиста намаляването на производството и потреблението на български храни има по-дълбоки причини:

„Това не е по вина на крайните търговци. Тук има други причини, които държавата трябва да реши“.

Защо храните и лекарствата се облагат със същото ДДС като луксозните стоки?

Гълъбинов разкритикува липсата на диференцирана ставка на ДДС за храните и лекарствата в България. Те се облагат с 20%, колкото е ставката и за луксозната парфюмерия и СПА услугите.

По думите на Гълъбинов България е единствената държава в еврозоната, която не прилага намалена ставка на ДДС за храните и лекарствата. За сравнение, в Германия основните хранителни продукти се облагат със 7% ДДС при стандартна ставка от 19%. Във Франция ставката за повечето хранителни продукти е 5,5% при стандартна от 20%, а в Италия за различни категории храни се прилагат ставки от 4%, 5% и 10% при стандартна от 22%.

Според Гълъбинов България е направила погрешни изводи от временните намаления на ДДС за определени сектори по време на пандемията от COVID-19. Той смята, че тази мярка не бива да се отхвърля, тъй като в други европейски държави намалените ставки се прилагат трайно.

Икономистът настоява за по-ниско ДДС върху храните, които се продават в магазините и супермаркетите, както и върху лекарствата в аптеките. Той уточни, че предложението му не се отнася до ресторантьорските услуги.

„Ние нямаме такова нещо, а това е съществен фактор при ценообразуването“, подчерта Гълъбинов.

Еврозоната носи предимства, но държавата рискува да ги обезсмисли

На въпроса как изглежда България на инвестиционната карта на Европа в сравнение с Румъния, Полша и останалите държави от региона Гълъбинов открои две положителни развития през 2026 г.

„България тази година спечели две големи неща. Едното беше влизането в еврозоната. Румъния не е в еврозоната. Второто беше, че България беше извадена от сивия списък“, коментира икономистът.

На 30 октомври страната беше извадена от сивия списък на международната организация FATF за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Гълъбинов припомни, че преди това България е била единствената държава от еврозоната, която все още фигурира в него. Хърватия също е била в списъка, но е извадена по-рано.

„Това е добър репутационен плюс за България, заедно с членството ни в еврозоната“, посочи той.

Според Гълъбинов обаче санкциите срещу дългогодишните инвеститори и предложеният данък върху свръхпечалбите през 2027 г. могат да отслабят положителния ефект от тези развития.

„В същото време ние глобяваме лоялните си стари инвеститори, които са инвестирали години наред, десетилетия в България. Измисляме нов данък върху свръхпечалбите за следващата година, с който пак натоварваме горе-долу същите тези големи инвеститори. По този начин едва ли не анулираме ефекта от другите две положителни развития“, каза икономистът.

Той засегна и процедурата за прекомерен дефицит, за която посочи, че България разполага със срок до 2029 г. да намали бюджетния си дефицит до 3% от БВП или под тази граница. Според него това е преди всичко макроикономически проблем, свързан с публичните финанси, който има по-малко пряко отношение към решенията на конкретните чуждестранни инвеститори.