Външно министерство предупреди българите в Португалия за приближаваща буря. Това е предупреждение е публикувано в наши медии и се отнася за нещо, което може да се случи в следващи дни или часове. Не знам колко българи има в момента в Португалия, но някой се е постарал да ги извести за предстояща опасност.

Няма обаче предупреждение от институциите, че в някои райони на страната се очакват гъсти мъгли, които влошават условията за шофиране. Няма.

Областният управител на Ямбол твърди, че нямало как да се знае как се променя природата. Не е прав. Много експерти са наясно по това време на годината къде падат мъгли и там става опасно.

В резултат на това на „Тракия“ 12 души се простиха с живота, а над 50 са ранени.

Даваме ли си сметка, че това е някакъв мрачен абсурд, с който сме свикнали отдавна? За българите бездействието и безхаберието, раждащи трагедии, са част от всекидневието.

Можело е на магистралата да има полицейски автомобили със сигнализация, а патрулите да създадат организация за намаляване на скоростта. Може да не е 100-процентова гаранция подобно действие, но е важно да се вършат тези неща. 

Турците казват: „Да им имаме акъла на българите, ама след това“.

„След като се обърне колата - пътища много“, учи ни нашият народ.

МВР обеща, че след касапницата на „Тракия“ щяло да има „засилено полицейско присъствие“. Не, бе, това засилено присъствие трябваше да го има във вторник сутринта.

След първите съобщения за жестоките катастрофи заваляха дежурните съболезнования. Най-активни, както винаги са политиците. Същите, които носят отговорност за безопасността на пътищата, тяхното качество, поддръжка и маркировка.

Дали са искрени? Не им вярвам. От години чуваме „изразявам съболезнования към близките на загиналите“, но нищо не се променя.

Нещо повече, лицемерното съчувствие след фатални произшествия често засилва травмата за близките на жертвите, твърдят психолози.

Знаем какво ще последва и този път. Ще ни засипят с обещания за спешни мерки. Ще започне разследване. Ще има и гражданско недоволство. От прокуратурата ще ни уверяват, че е „задействано е досъдебно производство за тежко ПТП“. 

Емоционалните реакции постепенно ще утихнат. Другите процедури ще потънат в дебрите на законови и административни процедури. Виждаме го постоянно.

Ковчезите ще отнесат загиналите в последния им път. На десетки семейства и стотици близки и приятели животът ще се промени.

Премиерът Румен Радев повтори как през следващата година сме щели да имаме „единен информационен център“. Ето я панацеята! Като хранителна добавка за лечение на тежки обществени и национални болести. Хайде по-сериозно.  

Вътрешният министър Иван Демерджиев влезе в ролята на Колумб и „откри“, че липсват предупредителни табели и други маркировки по пътищата. Те винаги са липсвали – не ги е имало при соца, няма ги и днес. Това е институционален манталитет да не се полагат грижи за гражданите. Сталин определял обикновения гражданин като „„винтче“ във великата държавна машина“. Какво е различното в отношението на българската власт към обикновените българи?

Ако някой бе поне малко загрижен за населението, пътищата отдавна щяха да са различни и на тях щеше да има истинска маркировка, предупредителни табели за мъгла и други опасности, както и информационни табели със светещи данни за улеснение на водачите. Няма такива. В много други страни има.

Мястото на трагедията е известно с мъглите от столетия, защото там минава река Тунджа. Това се знае от всички, отговарящи за пътищата, магистралите и безопасността на тях. Знае го и Пътна полиция. Защо, по дяволите, всички мълчат сега за това?

Но съболезнования се леят като Ниагарски водопад. Лицемерие, фалш и отбиване на номера – така звучат.

Преди години по време на опелото за смъртта на 12-деца от Свищов, загинали в катастрофа в река Лим, в Сърбия, видях политици, които говореха по мобилните телефони и се усмихваха пред входа на църквата „Света Троица“. После се наредиха най-отпред до почернените семейства. Един от тях попита, защо в белите ковчези освен цветя има и кукли…

Тогава за виновен бе обявен само шофьорът. Собствениците на автобуса, в който бе открита техническа неизправност, бяха пощадени.

Същото стана и след трагедията до Своге, в която загинаха 20 души на 25 август 2018 г. Бяха констатирани редица нередности в ремонта и качеството на пътя. Нищо. Отнесе го шофьорът.

Толкова за „съболезнованията“. И вие знаете такива примери.

Със сигурност във вторник сутринта в „мъглата на смъртта“ е имало шофьори, които са карали с неподходяща скорост. Всички сме виждали подобна глупава и опасна проява на самочувствие. Тя убива. Но защо ги има тези? Те виждат как летят бронираните лимузини на НСО, често полицейски коли не спазват правилата безнаказано. Щом за тях може, може и за мен, - казват си някои. Те знаят също, че във веригата „полиция – следствие – разследване – прокуратура – съд“ има слаби звена в професионално и корупционно отношение. Винаги се намират хора, които се възползват от това състояние на нещата.

И този път разследването ще продължи месеци, дори повече. Ако се стигне до съд – още години чакане за справедлива присъда. 

А дали ще е справедлива и кои ще я дочакат?

Виновни сред властниците, които отговарят за пътища, безопасност, профилактика, строителство, ремонти, обезопасяване, маркировки и пр. няма да има. Те винаги са невинни.

МВР ще прехвърли топката към Министерството на регионалното развитие. Оттам ще стоварят отговорността към предишни управления. Те пък ще я върнат към мнозинството, което дойде на власт с щедри обещания, но досега чуваме само обещания, закани и нищо свършено реално.

Медиите ще поддържат огъня на възмущението и съчувствието до следващата драма или скандал. Но и да питат и търсят отговори от управленците – няма да ги получат. Ще им сервират дежурните обяснения и ще ги отпратят със заучени гримаси на съчувствие.

Гражданското недоволство ще се трансформира в гняв, ще се случат няколко протеста, които ще изгаснат в чувство за безсилие. Защото гласът на гражданите рядко бива чут.

423-са загиналите от началото на 2026 година до този момент. Е, и? Да сте забелязали опити касапницата да бъде поне ограничена?

Съболезнованията са най-лесният начин за успокоение на общественото мнение. И на огризките от съвест. До момента, когато случаят ще бъде погълнат от гъстата мъгла на управленската заетост и загриженост за народните съдбини.

Вече имам чувството, че не Гълъб Донев, а Румен Радев е завършил политическия профил на Военно-въздушното училище в Долна Митрополия… Такъв стана стилът му на говорене.

Властта и институциите у нас така и не проумяват, че по конституция са задължени да осигуряват на обществото добри условия за живот, образование, работа и безопасност. Включително по пътищата.

Отговорните за жертвите съчувстват на близките на жертвите. Чели сме и сме гледали филми, в които босове на мафията изказват съболезнования и прегръщат близки на жертви на мафията. Откривам много прилики.

Още повече, че политиката и действията на управляващите все по-често ни напомнят за Оруел, който казва: „Властта не е средство, тя е цел. Човек не установява диктатура, за да пази революцията; човек прави революция, за да установи диктатура“.   

„Революция“ от този тип е завладяла главите на властниците.

И тя се изразява в това, как управленци от всички нива започнаха да се хвалят и да си благодарят за бързите действия след кървавата трагедия. Без нито един отговор на въпроса, защо нищо не е направено преди това. Защо?!

Дали някой важен фактор ще обърне внимание на тези редове? Не вярвам. Управниците ни са развили имунитет срещу критики и посочване на техни грешки. Те са убедени, че признаването на грешки ги представят като слаби. А те са победители и непогрешими, разбира се.

Един съвет: Дръжте си съболезнованията и най-после направете нещо полезно за хората. Поне едно нещо, но го направете реално.

Няма да стане, знам. Защото мъглата не е само между селата Завой и Зимница – всичко тъне в мъгла.

Огнян Стефанов