Вторник, 27 октомври 2026 | Кърджали Облачно 11°

Всички категории

Баба Дона върнала на село от града и разказва на приятелката си баба Гина: - Да знаеш какво е хубаво в града, качих се в един рейс, па едно любезно младо момче ми направи място, седнах, ееей, ама друго си е градското, и на обноски ги учат, и всичко. Решила баба Гина и тя да види свят, отишла в града и хоп! Веднага се качила в първия автобус, който видяла. Седи едно младо момче там, веднага застанала баба Гина до него и му вика: - Айде момче, стани да седна, че съм стара жена. Момчето й вика: - Бабо, целия автобус празен, ти точно мойто място хареса! Иди седни назад някъде, не ме занимавай, моля те! А тя: - Айде бе, момче, стани, направи ми място, нали в града уж на обноски ви учат... - Е виж колко празни места има седни там... Така се препирали известно време, пък накрая момчето вдигнало рамене и рекло: - Maмка му, пак ще карам прав!
Оценка 0 от 0 гласа
Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям…". Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям…" Върви нататък, гледа Баба Яга: косата й оскубана, зъбите й избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита: "Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?" Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили: "Жив да си ми, баби, какъв си ми хубав, когато си трезвен…"
Оценка 0 от 0 гласа
Едно момиче не можело да си намери приятел, защото му миришела устата. Майка му казала да не говори, а само да кима с глава. Отишло един ден момичето в един бар и там я срещнало едно момче. - Ти сега ли дойде? - попитало момчето. Момичето кимнало с глава. - Искаш ли нещо за пиене? Момичето пак кимнало с глава. - Ти да не си няма? - учудило се момчето. - Не - не успяло да се сдържи момичето. - Пръдна ли? - Неее! - извикало момичето. - Е сега вече се насра!
Оценка 0 от 0 гласа
От детството си знаем поговорките: "Знанието е сила" и "Времето е пари".От училище ни е известно, че "A = F x t", т.е. "Работата = Силата по Времето". Като заместим в нея с първите равенства, се получава, че "Работата = Знанието по Парите", откъдето напълно закономерно произтича, че "Парите = Работата : Знанието".Следователно, при Знания, клонящи към 0, Парите клонят към БЕЗКРАЙНОСТ, като при това количеството на Работата не играе особена роля...
Оценка 0 от 0 гласа