Вървят трима ветерани от войната през гора. Единият има рана на глезена, другият е със счупен крак, а на третият са му счупени и двата крака и се движи с инвалидна количка. Стигат до някаква река и трябва да минат от другата страна.. Първо минава този със раната на глезена. На другият бряг той си гледа крака и радостно възкликва: - Тази вода е вълшебна, кракът ми е излекуван! Тръгва вторият. Излиза на отсрещната страна, поглежда си крака и крещи: - Чудо, счупеният крак оздравя! Последен минава този с инвалидната количка. Излиза на срещуположният бряг, оглежда се и казва: - Егати тъпотията! Имам нови гуми на количката...

Две баби си плетат плетките под асмата на село, а по улицата минава военна колона. Едната баба казва: - Я, командирът извади някаква карта и идва към нас. Сигурно пак ще пита за пътя…

Старшина минава медицинска комисия. При очния: - Затворете лявото око. Коя е буквата? Старшината мълчи. - Затворете дясното око. Коя е буквата? Старшината мълчи. - Какво, съвсем нищо ли не виждате? - Не, виждам си отлично - просто съм забравил как се казваха…

Взвод войници копае окопи на полето. Старшината пита най-близкия: - Редник Петров! Имаш ли още вода в манерката? - Ами има бе, майна, що да няма… - Какво! Ти как отговаряш на по-старши от тебе! Я пак - редник Петров, имаш ли още вода в манерката? - Съвсем не, господин старшина!

Старшината стои бесен пред строя и крещи: - Чий е този автомат, който не е почистен? - На Калашников, г-н старшина.

Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение: - Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то? - Автомат! - отговорил войника. - Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то? - Автомат! - казал войникът след дълъг размисъл. - Не е, това е маргаритка - отчаяно казало момичето - Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то? След дълго мислене войникът се предал. - Е не знам! - Това е жаба. - Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.

- Редник Иванов, можете ли да плувате? - Тъй вярно, господин старшина! - Къде се научихте? - Във водата, господин старшина!

На учения, сержант се обръща към войник: - Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? - Разбира се, - отговаря Петров - Вземи братче! - Не отговаряте по устав. Повтарям въпроса. Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? - Съвсем не, господин сержант!

Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. - Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? - Сержант Петров. - Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. - Кой отговаря за чистотата в столовата? - Сержант Петров. - Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. - Браво сержант. Обявавам ти благодарност! - Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. - Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето - окото му е синьо - и шепне на генерала: - Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…

При военния лекар идва новобранец с кашлица. Лекарят по погрешка му дава разслабително. На другия ден двамата се срещат на плаца. - Е, как е, боец? Кашляш ли още? - Не смея…

Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него - мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: - Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: - Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. - И що? - Има лошо куче.

САЩ изпращат таен агент в хитлеристка Германия. Върви той по улицата и си мисли: "Хм. Защо ли всички ме гледат така странно. Може би са ме познали. Как ли? Може би по високия ми ръст? А може би заради очилата ми? А дали не заради черната ми кожа и парашута, който се влачи на десет метра след мен?"

Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: - Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: - Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва… Така се появили старшините.

Войниците от едно поделение били на стрелба. Дошъл един генерал да наблюдава стрелбите. Гледал, гледал и по едно време казал: - Срамота! Нищо не улучвате! Я дайте един автомат. Взел автомата, изстрелял два пълнителя. Носят мишената - нито едно попадение. - Нула, господин генерал… - смутено казал старшината. - Именно! Ето така стрелят твоите войници… Я сега ти им покажи как трябва да се стреля!

Военен преподавател пояснява: - Атомната бомба е така направена, че винаги пада в епицентъра на взрива!

Ветеран от войната на посещение в болница. Главният лекар го развежда. Влизат в една стая. Сестрата докладва - този пациент е с 38 градуса температура, другия с 39… - Глезотии! - обадил се ветеранът - 38, 39 и легнали. Ние навремето в гората по 50 градуса вдигахме и пак не лягахме! Главният лекар се навел над ухото му и пошепнал: - Господине, при температура над 42 градуса човек умира. - Аз майтап си правя, бе! - отвърнал ветеранът - Къде ти при оня студ, я сме стигали до 25 градуса, я не!

Старшина обяснява на новобранците принципите на гравитацията: - Ако изстреляме снаряд, той след време пада обратно на земята, защото му действа земното привличане. - А ако го изстреляме над водата? - Не знам, това не е наша работа - с това се занимават във флота.

По време на войната руснак стои на пост в тъмното. Чува някакъв шум. - Серьожа, это ты? - Ja, ja!

Докладна записка от старшина в армията: “Г-н капитан, вчера се подхлъзнах в коридора, паднах и се ударих с глава в бояджийската стълба пред канцеларията ви. Моля да отпуснете 20 лева за нова стълба.”

Старшина Велков строил ротата на плаца и изнася леция: - Сега ще правиме учение. Към нас лети самолет целия от алумин... - От алуминий, господин старшина - се обажда глас от строя. - Кой се обади! - пита старшината. - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... От какво е самолета редник? - От алумин, господин старшина. - Добре. Та, самолета от алумин носи една изядрена бомба... - Ядрена бомба, господин старшина. - Кой се обади? - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... Каква е бомбата редник? - Изядрена, господин старшина. - Добре! Значи, тоя смолет ще пуска бомбата над нас. Какво трябва да напрайме? Тишина. От сроя се чува познат ляс: - Пазиме старшината! - Кой се обади? - Редник Петров, сър. - Две крачки пред строя! Целия строй, легни! Стани! Легни! Стани...