Четвъртък, 8 октомври 2026 | Кърджали Предимно облачно 12°
- Какво е бързина? - Да заключиш един шкаф и да забравиш ключа вътре!
Бисери 4,223 прегледа
Следващ →

Още вицове

Междудругото се сетих за една история за акули, която за съжаление няма нищо общо с депутатите. Не знам дали знаете, но в топлите морета няма златни рибки, а има вълшебни акули. Веднъж един човек, сърфист, попаднал на една такава вълшебна акула. Тя го погледнала, с малките си, но топли очички и казала "човече, аз вълшебната акула, мога да изпълня една желание. какво искаш най-много? И понеже човекът не бил особено надарен като някой водещи от БТВ на вечерното шоу от 22 и 30, той казал "Ами искам мъжкото ми достойнство... казано по-просто, искам оная ми работа да стига до земята". "Добре!" - отвърнала акулата и му отхапала краката. Осемдесет и пет годишен затворник разказва на съкилийниците си: - Вече втора година съм в затвора. За изнасилване на непълнолетна. - Ти? На твоята възраст? - Какво да ви кажа, обвинението така ме поласка, че сам се признах за виновен. Войник получава писмо от любимата си. В него тя му казва, че е срещнала друг мъж и иска да й върне снимката. Разстроеният войник събира от всички от взвода снимки на жени и ги изпраща на бившата си любима със следния текст: "Скъпа, не мога да се сетя коя си ти измежду всичките снимки - така че вземи си своята снимка и ми върни другите". Събрание на риболовна дружинка за любители. Изказва се председателя: - Наближава зимния ловен сезон. Колко ракия ще вземем? По-миналата година бяхме взели по бутилка на калпак - загубихме въдиците. Миналата година взехме по две - загубихме автобуса. Какво предлагате? Напред излиза един от рибарите : - Предлагам тази година да вземем по три, но въдици да не взимаме и от автобуса да не излизаме. Възрастна дама от провинцията заминала за София. Когато се върнала, внуците я попитали: - Е, бабо, как беше, хареса ли ти? - О, да, простаците в столицата са намаляли значително. - Какво говориш, хората твърдят обратното?! - Съдете сами: когато навремето следвах там, почти на всеки ъгъл ми подсвиркваха, но и аз не им оставах длъжна: “Простак с простак!” Сега нямаше такова нещо...