Вървели си трима приятели по пътя и не щеш ли ги блъснал автобус. Обаче те нищо лошо не са направили и отиват в рая. Там ги посреща Свети Петър и им казва:
- Момчета правете каквото си правите само не стъпваите на сини облачета!
и така доволни всички тръгва първия връща се с една ама много грозна мадама двамата го питат:
- Ко стана е брат?
- Абе мани мани стъпах на синьо облаче!
Тръгва втория няма 5 10 години връща се ама с една още по-грозна от първата и другите го питат:
- Ко стана е брат?
- Мани мани стъпах на синьо облаче!
Тръгва третия няма го 5 10 15 години и се връща с една ама страшна мадама и другите двама го питат:
- Ко стана е брат?
И мадамата отговаря:
- Мани мани стъпах на синьо облаче!
Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…