Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Майстор и калфа решили да си говорят в рими.
Майстора казал:
- Майстора Евстати на*ба сестра ти.
Калфата казал;
- Е, има рима, ама не е вярно, сега съм аз.
- Калфата Иванчо на*ба жена ти.
- Е, че то няма рима!
- Е, няма, ама е вярно!