Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Предимно облачно 15°
След обиска на Октопода занесли купищата иззети документи на министър Цветанов. Той дълго чел и с ужас установил, че Алексей Петров знае почти колкото цялото МВР. След интервютата на министъра за паралелното МВР, писарушките установили, че целия архив на Петров се състои от открити източници. Обяснили на Цветанов, че това не е класифицирана информация, но че всички уважаващи себе си служби я набират и че е много полезна. Недоумявайки как е пропуснал такова нещо Цветанов наредил да му се носят всички открити източници. Писарушките възроптали: - Но г-н министър вие не можете да прочетете цял месец откритите източници само от един ден ? Тогава Цветанов наредил: - Да ми се носят прочетени !
Политически 13,599 прегледа
Следващ →

Още вицове

Фирма търси да наеме преводач от български на швейцарски сметки. Учителката пита Иванчо: - Иванчо къде ти е бележника? - Вкъщи. - Отговаря Иванчо. - Наказах го, защото ми донесе 3 двойки! - Направих си втора дупка на ухото! - И как е по-добре ли чуваш? Имало едно време един цар. Той имал 3 дъщери. Дошло време да ги жени, но не знаел за кого. Извикал първата и й казал: - Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш. Хвърлила тя пръчката и паднала при най-красивия принц. Оженили се. Извикал втората и й казал: - Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш. Хвърлила тя пръчката и паднала при най-богатия принц. Оженили се. Извикал третата и й казал: - Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш. Хвърлила тя ама понеже била малко недагава с едната рака и пръчката паднала в средата на едно блато при една крастава жаба. - Ех мама му стара такъв ми бил късмета - помислила си тя. Ама нали знаете приказката - целуваш жабата и става принц. Хванала тя жабата - целува - няма принц. Пак хваща, пак целува - няма принц. И почнала - целува, целува, целува... и на жабата по едно време й писнало и се обажда с човешки глас: - Мацка, мацкаааа, много сам омагьосан ще трябва и да духаш малко... Жена се прибира по мръкнало, пътят й минава през гробище. Хваща я страх. Настига един мъж, който крачи в нейната посока: - Може ли да вървя с вас? - Да - казва мъжът. За да няма неловко мълчание, жената завързва разговор: - А вас не ви ли е страх да вървите нощем през гробище? - Беше ме страх, докато бях жив - отвръща мъжът.