Една лятна утрин Иван се събудил, протегнал се и погледнал през прозореца. И какво да види - двора на съседа се бил превърнал в един луксозен тенис-корт. Учуден, Иван отишъл при съседа, да разбере как за една нощ той се е сдобил с такова скъпо удоволствие. Съседът бил отзивчив човек и казал на Иван, че в квартала се навърта една златна жаба,
която изпълнява само по едно желание (бъдейки жаба, а не рибка). Иван много се въодушевил. Съседът го предупредил, да внимава какво иска от жабата, тъй като тя е стара и глуха, и понякога недочува.
Речено - сторено. Намерил Иван жабата и си пожелал, сутринта къщата му да е пълна със злато. Събудил се на сутринта Иван и какво да види - край себе си блато. Навсякъде - жаби, тиня... "УЖАС". Изкрещял Иван и побягнал към съседа.
- Погледни - казал той - къщата ми се е превърнала в блато!
- Нали ти казах, да внимаваш какво искаш от тази дърта жаба - рекъл съседът - аз да не мислиш, че съм искал голям тенис.
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
— … последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
— Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… — … а всички вас, които сте изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!