Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
Учебен час. Отваря се вратата и влиза ученик.
— Защо закъсня? – пита го учителката.
— Исках да отида за риба, но баща ми не ми разреши, – отговаря Иванчо.
— Твоят баща правилно е направил! – казва учителката, – той ти е обяснил, защо трябва да отидеш на училище?
— Да – кима Иванчо,- той каза, че няма да стигнат червеите за двама.