Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала:
- Здравей Боримиров!
Боримиров много се изплашил и си казал:
- Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре!
Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал:
- Тая мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече!
Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала:
- Здравей Боримиров!
Боримиров се ядосал и я попитал:
- Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила?
- Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!
Турското робство.
Султан отива в едно българско ханче и си поръчва шкембе чорба, тъй като никога преди не е ял. Останал много доволен и още на следващия ден отива с още 22ма негови готвачи.
- Искам да научиш моите готвачи да правят абсолютно същото шкембе! - казал султана.
- Няма проблем. - казал главния готвач.
Минало се месец-два, султана идва отново в ханчето.
- Абе, шкембето не е същото!
- Не е възможно. Доведи ми готвачите ти.
Дошле всички готвачи и българският майстор почнал да ги разпитва:
- Толкова ли мляко слагате?
- Толкова...
- Толкова ли шкембе слагате?
- Да...
- Толкова ли време го правите?
- Да...
- Толкова ли подправки слагате?
- Да...
- А миете ли шкембето?
- Да...
- Ето там ви е грешката!