Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
— Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
— Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
— Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
— Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен…
Праснали се челно с две коли равин и православен поп. Колите станали на хармоника, смачкани и прочее. Но на двамата като по чудо им нямало нищо. Излезли те разтреберани от тенекиите и сендали да пушат на тротоара. По едно време равинът казва:
- Леле, колега, гледай какъв удар беше, чудо е, че оживяхме! Тук виждам намесата на Господа! Това е знам, че тярбва да се сближим, да сближим религиите! Дай да пийнем по едно за случая.
Нашият поп казва:
- Ами дай, верно на косъм се отървахме.
Равинът бърка във вътрешния си джоб едно плоско шишенце и го подава на попа. Попът удра няколко здрави глътки и връща шишенцето. Равинът внимателно го затваря и го прибира в джоба си. Попът пита:
- Ами ти няма ли да пийнеш??
- Не, аз смятам да изчакам да дойдат катаджиите, да ни проверят, и след това ще пия.