Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Кърджали
10°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Спорт
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Любими Герои
- По дяволите! Току-що ми паднаха очилата в Марица! - Но това е Искър?! - Ето, виждате ли? Дори и това не мога да видя без очила...
Любими Герои
03.10.2017
3,860 прегледа
Следващ →
Още вицове
Син на мутра се прибира от училище и вика на баща си: - Тате, трябва да си купим енциклопедия. - Абе, я се мани от главата ми! Аз на твойта възраст само на енциклопедии съм се возил сигурно...
Миналата събота при прибирането си у дома в нетрезво състояние аз повърнах в таксито което ме возеше. Искам да се извиня на горкия шофьор и да му кажа, че никога повече няма да правя така. Също така, ако се сети за мен (сигурно ще се сети), го моля да ми върне горната протеза (ако я пази), която в състоянието, което съм бил по невнимание съм изплюл докато съм вършил онази свинщина.
Пожар в осем етажен блок. Блондинка, брюнетка и червенокоса не могли да се изнесат навреме и останали заклещени на последния етаж. Дошли пожарникарите, опънали едно платнище и им викнали: - Хайде, скачайте една по една! Червенокосата скочила първа. Пожарникарите я гледали, докато лети, решили, че е грозна, дръпнали платнището в последния момент и мацката се разпльокала. После викнали нагоре: - Айде следващата да скача! Брюнетката се развикала: - Да, бе да! Да не съм луда! Нали видях какво направихте. Пожарникарите: - Тази беше толкова грозна, че не заслужаваше да я спасим. Ти си по-красива и сега няма да дръпнем платнището. Хайде скачай! Подлъгала се брюнетката и скочила. Докато летяла пожарникарите решили, че и тя е не по-малко грозна и пак дръпнали платнището... След малко викнали на блондинката: - Ти какво? Да не смяташ да останеш горе? Хайде скачай! - Ще скоча, ама оставете платнището и се отдръпнете най-малко на трийсет метра, да не може да го дръпнете.
Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Тъй като е VIP, посреща го самият Господ: - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли! А Айнщайн казва: - Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля! Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче: - Ето я тази формула. Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, точно това, де...
Тече съдебно заседание. Съдията към обвиняемия: - Обяснете, как така човек като вас, наскоро дипломирал се от престижен университ, така жестоко сте пребили пощальона? - И Вие да бяхте на мое място щяхте да направите същото! Звъни ми тоз пощальон и ми казва, че има за мен препоръчано писмо, но да съм кихнел някой лев, и тогава щял да ми го даде. - И? - Кихнах му аз..а то призовка за казармата!