Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал:
- Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме.
Така се появили командирите.
Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва:
- Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим.
Така се появили началник-щабовете.
Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива.
Така се появили снайперистите.
Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва…
Така се появили старшините.
Един мъж бил страшно подтиснат. Влязъл в най-близкия бар и си поръчал тройно уиски.
Барманът му налял и мимоходом отбелязъл:
- Това е доста силно питие. Какъв ти е проблемът?
Мъжът пресушил чашата си на един дъх и отвърнал:
- Днес като се прибрах вкъщи открих съпругата ми в леглото с най-добрия ми приятел.
- Гледай ти! - възкликнал съчувствено барманът и отново напълнил чашата. - Нищо чудно, че имате нужда да пийнеш нещо. Това е от заведението.
Мъжът пресушил и втората чаша и барманът продължил да го разпитва.
- И какво направи ти?
- Приближих се до него, погледнах го право в очите и му казах: “Лошо куче, много лошо куче”.