Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Разкъсана облачност 14°
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!
Червената шапчица 11,451 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един полицай се разхождал по перона на гарата и гледа един човек как се смее на отминаващия се влак. - Абе за кво толкова се смееш? - попитал полицаят. - Ами прецаках кондуктора. - И как го прецака?? - Ами купих си билет и не се качих! Нощ... от храстите се дочува любовен глас: - Обичам те!!! - И аз също. - Аз се казвам Иван. - И аз също!!! На автобусна спирка чакат един старец и многочленно семейство. Идва автобуса, но не успяват да се съберат всички. Трябвало двама да останат и решили да са дядото и мъжът от семейството. Тръгнали те да вървят пеш, обаче стареца нали бил с бастун и почуквал с него по земята. По-младия се изнервил и му казал: -Абе дядка, ако беше сложил една гумичка там на бастуна сега нямаше да се чува така дразнещо! -Моето момче, а ти ако се беше сетил да сложиш гумичка на бастуна сега щяхме да сме в автобуса. Внучето казва на дядо си: - Абе дядо, я разкажи как си бил партизанин... - Ами значи седя си аз в храстите и... - И чакаш фашистите да дойдат, нали? - Ъмммм, ами да, то едното не пречи на другото. Някакъв се обажда в реанимацията: - Петров при вас ли е? - Да. - Жив ли е? - Още не е!