Вицет — Кърджали

Влак дерайлира в Сибир. Двама московчани се спасяват по чудо и шест дни треперят от студ. На седмият ден ги открива стар сибирянин с брада и пушка: - Откъде сте момчета? - От Москва. - И какво става с революцията? - Коя революция? - Тази която започнахме през 1917-та година? - Охо-о-о, тя победи. След това социализъм, комунизъм, перестройка. Сега вече строим капитализма. - Абе, хора, защо не съобщавате тук? Ние още влакове взривяваме!

Политически 03.10.2017 3,733 прегледа

Следващ →

Още вицове

Звъннаха ми от посолството на Страната на Илюзиите. Казаха, че живея вече толкова дълго при тях, че получавам гражданство. Един линуксаджия умрял и се явил при свети Петър. Свети Петър разгърнал книгата, потърсил и казал: - Не, ти не си за тук, ти си за ада. Изведнъж изкочили едни черни дяволи и замъкнали специалиста надолу. Навлезли в ада и минали девети кръг, осми кръг, седми... Линуксаджията изплакал: - Ама къде ме водите, бе? - Спокойно, ще видиш. – отговорили дяволите. Минали шести, пети и все по-навътре. Линуксаджията извикал: - Ама толкова ли съм грешен, бе? Дяволите казали: - Спокойно, ще видиш. Стигнали до центъра на ада. Там самият сатана седял пред един компютър. Като видял това, линуксаджията проплакал: - Леле, сега какво ще ми правите? Сатаната казал: - Нищо няма да ти правим. Сядай и ми оправи джентоото. Линукс специалистът учудено попитал: - Ама нали това е адът? - Какъв ад, бе, това е дипендънси хел! – отговорил сатаната. - Даксън, пиеш толкова много? - Защото, когато съм трезвен, не мога да понасям трезвите възгледи на жена си. Вървял си един програмист и гледа - жаба! Взима я той, а тя му проговаря: - Виж к`во, аз не съм обикновена жаба, аз съм принцеса. Само ме целуни и ще видиш в каква хубава девойка ще се превърна. Погледал я програмистът и я сложил в джоба си. Повървял, повървял, пък я извадил. Пак почнала тя: - Само ме целуни... И така няколко пъти. Разплакала се жабата, ядосала се: - Няма ли да ме целунеш най-после!!! - Виж сега - на мен принцеса не ми трябва, говореща жаба по ме кефи! В час по психология учителят задава въпрос на учениците: - Някой от вас мислил ли е как иска да умре? Иванчо вдига ръка и учителят го вдига: - Аз искам да умра спейки, като дядо ми- казал Иванчо. - А как не искаш да умреш?- опитал пак учителят, доволен от отговора на Иванчо. - Като хората, които са се возили в автобуса му тогава...- отвърнал Иванчо.