Четвъртък, 8 октомври 2026 | Кърджали Облачно 10°
Влиза наркоман в телефонна будка и започва да пикае. Минаваща жена, възмутена, почва да му вика: - Как не ви е срам? Веднага излезте! Наркоманът казва: - Уф! В женската съм влязъл!
Пиянски 2,154 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един свещенник, един имам и един равин стоят и спорят на религиозна тематика. Свещенника: - Веднъж отивахме в съседна енория с един колега и внезапно заваля силен, проливен дъжд. Измокри ни до кости. Започнахме да се молим на Исус да ни предпази от тази беда. И о, чудо! Отляво дъжд, отдясно дъжд, а по средата - сухо и ние се спасихме! Имамът: - Нищо работа! Веднъж пътувах с един кораб през Средиземно Море и се изви жестока буря. Вълни като планини, гръмотевици! Корабът насмалко да се обърне! Паднах на колене и се помолих на Аллах да ни избави от това злощастие. И о, чудо! Отляво буря, отдясно буря, а по средата - слънце грее и оцеляхме! Равинът: - Хм! Веднъж моят колега Ицхак си вървял по улицата и какво да види? Пред него портфейл, натъпкан с пари! А било събота, свещен за евреите ден, не бивало тогава да докосват пари. Помолих се наум Ицхак на Яхве. И о, чудо! Отляво събота, отдясно събота, а по средата - четвъртък! Възрастна госпожа отива на лекар и иска да й предпише противозачатъчни хапчета. - Защо са ви на вашата възраст? - пита докторът. - Помагат ми да спя по-добре - пояснила старата дама. - Как така? - Вижте, докторе, слагам ги в портокаловия сок на внучка си и през нощта спя спокойно. - Ало, обаждаме се от автосервиза. Жена ви дойде да остави колата за ремонт, но ние не знаем, кой ще ... - Ясно, за колата ще платя аз. - Не за това се безпокоим. Искаме да знаем, кой ще плати за ремонта на сервиза? — Защо се криеш от мен? Нали чувам колко си самотен, как страдаш вътре... — Мамка му, Петров, разкарай се от вратата! Остави ме да се изсера на спокойствие! За ужас на местните жители, една неделя сутрин дяволът се появил на главната улица на малък град. Всички се изпокрили по къщите си, освен един старец, който спокойно останал на верандата си с книга в ръка. Дяволът се ядосал, че човекът не го е страх от него, и отишъл да го предизвика. - Страх ли те е от мен? - с най-заплашителния си глас извикал той. - Не - отвърнал старецът. - Не те ли е страх, че ще хвърля в хаос хубавото ти градче? - Не. От ушите на дявола вече излизала пара. - Знаеш кой съм аз, нали? - Би трябвало. От четирийсет и шест години съм женен за сестра ти.