Седят художник и композитор в писателското кафене, пият си питието и се отегчават до смърт. По едно време художникът казва:
— Бахти скуката, ще взема да се изсера на масата…
Композиторът го въздържа:
— Остави ги бе, простаци, няма да те разберат…
Искам да ти кажа нещо, но ме е срам...
- Наистина ли? И аз така...
- Ами, нека го кажем едновременно.
- Добре, 1...2.........3!
- Обичам те!
- Имаш сопол.