Четвъртък, 8 октомври 2026 | Кърджали Облачно 12°
В затвора. Надзирател към затворник: - Иванов, дошли са ви на свиждане! - Кажете, че ме няма!
Разни 2,151 прегледа
Следващ →

Още вицове

Тиха вечер в Резиденцията на Консула. Елегантни двойки се придвижват в такт с нежна валсова музика. Внезапно вратата на балната зала се отваря с трясък и вътре нахлува ревящ от възторг безкомпромисно пияният Поручик Ржевски. С опитни хватки си запробива път към множеството към една млада, руса и красива дама в бяло, ревейки по пътя: - Ах, Наташа, Наташенка! Да знаете какъв виц ми казаха! Ще Ви паднат циците от смях Наташа се обръща по посока на гласа с руменина от притеснение по бледите бузи. Поручик Ржевски рязко спира пред нея и с разочарован глас казва: - О! Явно вече са Ви го казали! Питат депутат: - Кои бяха най-щастливите години от живота ви? - Петте години, когато учих в трети клас. На едно черно семейство им се родило бяло дете. Мъжът като го видял веднага се усетил че има нещо нередно и казал на жена си: - Сега те водя на доктор да провери, и само да не се окаже мое дете щe те смеля от бой. Отишли на лекaр. Докторът се усетил, и понеже бил с добро сърце му станало мъчно за жената, като си представил какво я чака, и затова решил да замаже положението: -Значи, вие докато го правихте това дете, тъмно ли беше или светло? -Ами на тъмно го правихме- казал негърът. -Добре. А след това лампата светнахте ли я? -Ами да, защо? -Как защо, ами точно там ви е грешката, осветили сте го... 2018 година. Семейството на Иванчо купило робот-възпитател с вграден детектор на лъжата. Прибира се Иванчо от училище. - Къде беше? - пита бащата. - Останах в училище да си напиша домашните. Роботът му удря един зад врата. - Аха! - доволен казва бащата. - А сега кажи истината! - Ми...ходихме у Петьо да гледаме порно.... - Виждаш ли, - казва бащата и му удря още един зад врата. - На родителите винаги трябва да се казва истината! Аз, например, никога не съм лъгал моите родители! Роботът отива при баща и му удря два такива юмрука в корема, че бащата едва се крепи на краката си. Майката се показва, заливайки се от смях, и отбелязва: - Бъди по-мил с него, в края на краищата това е твоя син! Роботът мълчаливо и нанася един в челюстта. Как успяхте да доживеете до такава възраст? - пита млад репортер достопочтения Харолд на сто и десетия му рожден ден. - Спокойно можете да ме наречете корав орех, отвръща рожденикът - никога не съм пил или пушил. Винаги съм заспивал в десет часа. И всеки ден ходя по три мили, независимо дали е слънчево или вали. - Но чичо ми, следвайки точно същата рецепта, се спомина на 62. Защо при него не подейства? - Единственото, което мога да кажа, е, че не е издържал достатъчно дълго.