Върви си Кума Лиса по горската пътечка. Изведнъж от най-гъстия храсталак се чува:
- Ко-ко-ко-о, куткудяк...
- Пипнах ли те! - извикала лисицата и скочила в храстите. Храстите се поразмърдали и после всичко утихнало. След известно време излиза от храсталака Кумчо Вълчо, закопчава си "дюкяна" на панталоните и си мърмори:
- Брей! То било хубаво да знаеш чужди езици...
Какво ли да ти пожелая?
Нали е твоя младостта,
а нищо по-добро не зная
от нея и от радостта.Бъди добра, бъди щастлива,
върви с една звезда в нощта!
И нека никога да не заспива
смехът на твоята уста!