Един дядо казал на своята баба:
- Бабо, иди да ми купиш лукчета че ме боли гърлото!
Бабата тръгнала, обаче по пътя попитала един младеж:
- Момче, извинявай от къде мога да купя лукчета?
Младежа й казал:
Ето там - като посочил публичния дом.
Бабата тръгва и като стигнала видяла една дълга опашка от хора. Какво да прави и тя се наредила на опашката.
Минал един младеж и й вика:
- Бабо, и ти ли ма?
- Ти не ме гледай че съм стара. Знаеш ли как ги смучкам? - казала бабата.
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
Паулу Коелю (Алхимикът)