Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Предимно облачно 15°
автор: Иво Иванов - Аз лично ще нося ли някаква съдебна отговорност, ако кажа на професионален убиец да ходи да си гледа работата? ---- - Защо рибата тон не тежи 1000 килограма? ---- - Защо диспечерите на земята си губят времето да говорят на пилотите на изтребители, след като знаят, че те се движат със свръхзвукова скорост? ---- - Някой някога виждал ли е облечена вода? ---- - Разумно ли е да се насърчава един ковач да ходи да забива гаджета?
Бисери 5,354 прегледа
Следващ →

Още вицове

Съдия пита подсъдим: - Признавате ли, че сте ударили потърпевшия с тенджера по главата? - Да, но краката му бяха криви от преди това! Един човек си вървял по улицата и пускал пясък. Спира го полицай и пита:- Що хвърляш пясък?- Против крокодили!- Ами... то няма крокодили!?!- Щот’ хвърлям пясък! Надпис на етикет: Океанска сол. Добита от слоеве на възраст над 250 милиона години. Трайност 2 години. Две зайчета много се обичали и най-накрая решили да си имат малки зайчета. Опитвали те няколко седмици... Минала цяла година но уви нищо не ставало. Най-накрая решили да отидат на доктор и да видят дали той може да им помогне с проблема. Отиват при доктора, влизат в кабинета и му казват: - Докторе, отдавна сме заедно, много се обичаме и искаме да си имаме малки зайчета. Вече цяла година опитваме ама нищо не се получава. Можете ли да ни помогнете с нещо? Доктора: - Момчета, как я мислите вие тая работа?! Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала: - Здравей Боримиров! Боримиров много се изплашил и си казал: - Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре! Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал: - Тая мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече! Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала: - Здравей Боримиров! Боримиров се ядосал и я попитал: - Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила? - Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!