Четвъртък, 8 октомври 2026 | Кърджали Облачно 10°
Малкият Иванчо на преглед. На доктора му направило впечатление, че малкият има мноого голяма пишка и му казва на майтап: - Това сигурно ти е наследство от тате.. - Не, от мама е. Тя е с една ръка и как мислиш ме вадеше от ваната след баня?
Иванчо и Марийка 4,331 прегледа
Следващ →

Още вицове

6 часа сутринта. Телефонът звъни на пожар. Сънен мъж, едвам се дотътря до апарата и вдига слушалката: - Аллоооо.... - Ало, дружеството за защита на животните ли е? - Кой пък теб, животно, успя да те обиди в шест сутринта? На пазара, близо един до друг, трима търговци разположили сергиите си. Първият продавал краставици, вторият - домати, а третият - дини. На първата сергия се спрял клиент и попитал: - Ти какво продаваш? - Краставици, не виждаш ли? - Това краставици ли са? Да знаеш в нашето село какви краставици има… Отминал и спрял на следващата сергия: - Какво продавате тук? - Домати. - Това домати ли са? Да знаете в нашето село какви домати има… Когато клиентът наближил до третата сергия, където дини продавал бил стар габровец, продавачът се провикнал: - Грах продавам, грах! Бай Ганьо, американеца и турчина ги заловили едни канибали на един остров и ги завели при вожда си. Вожда заповядал на канибалите да изядат човеците. Тогава наще хора започнали да се молят на вожда да не ги яде. Вожда им казал: "Няма да ви изям при едно условие - да ми донесете едно от най-силните си оражия." След няколко седмици тримата се връщат. Турчина носи един пищов и вожда го накарал да си го навре отзад и тогава щял да го пусне. Турчина нямал избор - направил го и вожда го пуснал. Дошъл ред на бай Ганйо. Тои дошал с една базука. Вожда му заповядал същото. Бай Ганьо се помъчил, а вожда му се чудил защо хем реве хем се смее и най-накрая го попитал, а той отговорил: "Вожде, рева щото не може да влезне. Смея се щото американеца идва с танка"! Влакът Москва-Петербург. В едно купе са Наташа Ростова, Пиер Безухов и поручик Ржевски. Наташа казва: - Ах, колко бързо започнаха да пътуват влаковете. Сякаш единият ти крак е още в Москва, а другият вече в Петербург. Пиер, мечтателно: - Ех, Наташа, как бих искал да се окажа по средата, да кажем - на гара Болог. Поручикът се намесва, подхвърляйки презрително: - Бил съм аз в тоя Болог. Това е, знаете ли, такава дупка. Съдбата имаше пръст в живота му...за съжаление той беше среден.