Станала страшна катастрофа, хората на парчета, кървища... абе ужас отвсякъде!
Отишли катаджии на местопроизшествието. Един от тях прави опис:
- Една ръка... на паважа, един крак... на паважа, ухо... на паважа, глава... на тортоа..., на тотроа..., на тотора... (подритнал я) на паважа...
Върви мъж по пустинята. Допило му се вода, вдигнал глава нагоре и казал:
- Господи, как ми се пие вода...
Изведнъж небето се разтваря и пред него пада една лопата. Отгоре се чува глас:
- Копай!
Човекът покопал малко и намерил вода. Напил се той и казал:
- Господи вече не съм жаден.
Глас отгоре:
- Върни лопатата!
Върви мъжът нататък. Огладнял и казал:
- Господи, колко съм гладен.
Отгоре пада лопата и гласът казва:
- Копай!
Копал малко човекът и намерил храна. Хапнал и казал:
- Наядох се!
Глас отгоре:
- Върни лопатата!
Продължил човекът да върви и го ударил нагонът. Казал:
- Господи, как ми се чука!
Отгоре пада лопата и отново се чува гласът:
- Копай!
Почнал той да копае, копал час, копал два, след пет часа копане се изправил и казал:
- Егати, как си го начуках...
Отгоре се чува:
- Върни лопатата!