Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан. Стана мека като коприна. Обличам си най-секси роклята, която имам (пазя я за специални случаи). Лакирах се с розов лак, сложих лек грим, но все пак такъв, който да подчертае сините ми очи. Извадих любимата ми огърлица и си я сложих. Като се погледнах в огледалото осъзнах, че днес в офиса ще съм номер 1. Излязох от нас, вървях и виждах, че определено цялото ми старание има ефект. Стигнах до офиса, качих се в асансьора, а заедно с мен влезе и шефът ми. Но той успя да развали хубавото ми настроение само с едно изречение:
- Какво си облякъл бе, Трифоне???
В Борисовата градина се разхожда младо момиче привечер и както си ходи от храстите я връхлита маскиран изнасилвач, сграбчва я, тръшва я на земята и я почва...
- Велизаре? - казва момичето - Велизаре, ти ли си, бе? Ти си Велизар Димитров от ЦСКА, нали?! Ти си, Велизарееее, познах тее!- засмяло се момичето..
В този момент изнасилвача скочил като попарен, свалил маската си и...наистина, това бил Велизар Димитров!
- Ама..как..как ме позна?! - с недоумение попитал той.
- А...как, как!... Много лесно! Пак не вкара там, дето трябва!