На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета.
- Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя.
- Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките.
- Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена.
Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала:
- Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке.
Учител по природознание влиза в час.
- Добър ден, деца. Седнете.
Сяда на катедрата и започва:
- Деца, днес ще говорим за вълка.
Отваря куфарчето си, вади торба с трева и започва да
си свива джойнт.
- Вълкът е средно голям горски хищник. Сив, малко по-голям от кучето. Живее на групи, които се наричат глутници, но понякога се среща и самостоятелно.
Облизва джоинта и го захапва.
- С настъпването на зимата...
Пали. Вдишва дълбоко дима. Издишва. Поглежда към тавана...
- ...отлита на юг...