Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Разкъсана облачност 14°
Бащата заварва дъщеря си с момче и мрачно казва: - В нашия дом гасим светлините точно в единадесет часа! - Много Ви благодаря! - барзо отговаря младежът. - Това е толкова мило от Ваша страна!
Семейни 4,836 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един майстор прави камина на свой клиент - професор. Направило му впечатление, че професора има много уморен вид и го пита: - Вие сигурно по цяла нощ работите.. - Не бе. Жена ми много хърка и не мога да спя. - Ами като захърка, разкрачете и краката и няма да хърка. На другия ден майсторът дошъл да си довърши работата, професорът му благодари за съвета, че най-накрая се наспал хубаво и пита: - На какво се дължи този ефект? - Като е разкрачена й се увеличава тягата, като при камините.. Сър Хари има подозрения, че съпругата му - лейди Мейбъл - има връзка с младия сър Лейтън. В тази връзка, преди да замине извън Лондон за няколко дни, той дава съответни разпореждания на иконома си Джеймс. Вечерта, след завръщането си, лордът вика Джеймс на отчет. - Ами, да, сър. Младият сър Лейтън беше тук завчера. - И после, Джеймс? - Двамата с милейди вечеряха в Синята столова, после им поднесох напитки на верандата... - А после, Джеймс? - След това двамата се оттеглиха в спалнята на милейди и аз продължих наблюдението си през ключалката, както ми заповяда Ваша светлост... - А след това, Джеймс? - Двамата се съблякоха и в този момент сър Лейтън изгаси лампата, поради което не успях да видя нищо повече, сър. - По дяволите, Джеймс! Пак тази мъчителна неизвестност!... "Windows" - това е дума от диалекта на Апачите. В превод означава "Бял човек, гледащ през стъкления екран пясъчния часовник." Срещат се двама бащи. - В кое училище записа сина ти тази година? - Ами в икономическия техникум. А ти твоя? - Еми, в училище за бавноразвиващи се..- казал тъжно човека. - Ми щом го влече... - Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! - Не! Сбъркали сте! - А-а-а! Много ви моля да ме извините! - Няма нужда! Случва се! - Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...