Приемай нещата и хората сериозно… и не оставяй нищо сериозно да те тормози за дълго.
Винаги помни… и никога не забравяй.
Остарявай… но бъди млад в сърцето си.
Помни ме… и бъди искрен към себе си.
Придържай се към уникалността си… и дръж на приятелите си.
Не съжалявай за нищо… и се учи от грешките си.
Смей се… и плачи.
Стреми се към най-доброто… и споделяй славата.
Бъди уверен… и признавай грешките си.
Позволявай си повече… и поемай вината ако трябва.
Мисли за себе си… и премисляй нещата по два пъти.
Обичай повече… и мрази по-малко.
Бъди подготвен… и бъде спонтанен.
Подобрявай всичко в себе си… и никога не се променяй.
Аз винаги ще бъда тук… и нещата не винаги ще бъдат същите.
Бъди силен… и помоли за помощ.
Стигни дъното… но без да падаш.
Вярвай в чудеса… и недей да зависиш от тях.
Живей за днес… и гледай винаги към утрешния ден.
Една вечерна сутрин станах и реших да ида за сливи, качих се на джанката и започнах да бера ябълки - след като си набрах череши си отидох. Започна да вали дъжд и да пръска през затворения ми прозорец. Седях на един дървен камък и четях изгорял вестник, а един бял негър помпеше задните гуми на влака в ъгъла на кръглата стая. Огладнях и реших да си сипя нещо за пиене. Отидох до печката и си извадих една студена бира в циментова кутия. Сипах си я в една цинкова чаша, но тя имаше дупка и кафето се стичаше по хартиения ми под. Взех един ламаринен парцал и почистих калта. Но кокошката ми беше излязла от кочината и трябваше да я прибера. Взех една желязна пръчка и подгоних прасето, но то започна да ме лае и накрая го вкарах в кокошарника. Сипах на котката малко боб, но тя ме ухапа по крака и заради това цяло лято ходя с лепенка на корема.