Четвъртък, 8 октомври 2026 | Кърджали Облачно 10°
Бай ганьо и турчина се състезавали кой е по - смел Турчина качил бай ганьо в свръх звуков самолет. Бай ганьо не се стреснал. Бай ганьо качел турчина в трабанта пред тях една тухлена стена: -Страх ли те е? -Не -Вече ще те е страх!!! -Нямам спирачки.
Бай Ганьо 8,138 прегледа
Следващ →

Още вицове

Обява: "Изгубено куче. Порода далматинец." Отдолу с друг почерк: "И това е само началото...Платете си водата." Съдията призовава обвиняемия да стане: - Обвинен сте в групово изнасилване! Обвиняемия: - Как! Но аз бях сам! - Групата на изнасилените, станете! Боксьор, страдащ от безсъние, отива на лекар.Л екарят го съветва: - Когато си легнете, започвате да броите наум: "едно, две, три..." и така докато заспите. - Не помага, докторе, на девет винаги ставам на крака. В една гора стоят и си приказват Прасчо и Мечо пух. - Аве Мечо, откаде да си взема малко мед да ям, че съм много гладен. От два дена нищо не съм ял! - Прасчо, слушай сега понеже си ми приятел ще ти кажа. Накрая на гората има едно дърво на което има кошер и ше можеш да ядеш. - Ами ко да прая с пчелите като излязат. Къде ще се скрия? - питал Прасчо. - Риташ кошера и тръгваш да бягаш, зад хълма има едно езеро, влизаш вътре, пчелите ще стоят малко и ще си тръгнат. След това ще излезеш. Благодарил му Прасчо и тръгнал. Стигнал дървото, ритнал кошера и Пчелите излязли и почнали да го гонят. Бягал Прасчо минал хълма, обаче езеро няма. Продължава да бяга - езеро пак няма. Накрая го стигнали пчелите и му ебали мамата. След два часа, едвам вървейки, той се върнал при дървото с меда. Пред дървото стоял Мечо пух, който се излегнал, а до него стоял празен кошера с меда. Прасчо през сълзи го пита: - Мечо Пухм защо ме излъга, нали бяхме приятели? - Млакни ве свиня, не виждаш ли, че ми е тежко? Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба. На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал: - Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха. Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него: - Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща? - Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.