Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
- Здравей, какво правиш?
- Уча нов език.
- Така внезапно? А какъв?
- Иксраглъб, това е една малка народност в Централна Америка. "Здравей" е "Йевардз", "Ученик" е "Кинечу", а "Мозък" е "Къзом".
- Леле, колко си умен! После пак ще ти пиша? Сега трябва да бягам.
- Аха, до скоро! Както би казал един на иксраглъб, "Авакат ацво апът, азъг в ес ибе!"...