Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Предимно облачно 15°
Славчо ученик. Час по математика: - Славчо ако ти дам 200 долара, ти дадеш 50 на Марийка, 50 на Петя, 50 на Ваня и 50 на Ива, какво ще остане за теб? - Груповия секс.
Иванчо и Марийка 4,262 прегледа
Следващ →

Още вицове

Марийка пита майка си: -Мамо, може ли да отида на дискотека? Майка и: -Не. Марийка я попитала: -Зашто ма, мамо, ма? Майка и и казала: -Защото като станеш да танцуваш ще ти падне п*тката. Марийка се стреснала и казала: -Мамо, ами аз няма да танцувам. -Тогава може, ама и да те карат няма да ставаш. -Добре, мамо -казала Марийка и отишла на дискотека. Там всички танцували, а тя седяла и не ставала. Дошъл при нея Иванчо: -Марийне, айде да танцуваме. -ООО не не искам. -Що ма, Марийке, ? Айде де. -Не не не искам. -Е що? -Ми срам ме е да ти кажа. -Кажи аз няма да се смея. -Ми мама каза че ако танцувам ще ми падне п*тката. -ООООООООО тва ли било? Не се притеснявай аз имам шевна машина ще я зашием. -Наистина ли? -зарадвала се Марийка. -Да. -Ми добре да я зашием и да танцуваме. Излезли те -Иванчо я опънал и влезли вътре. Танцували каквото танцували по едно време Марийка рекла: -Иванчо айде да идем да боцнем пак че нещо май се разши. Какво е по-добре? Да имаш къс и дебел, или дълъг и тънък? По-добре да е дълъг и тънък. Сгъваш го на две, става къс и дебел и се празниш навън. Ако сте успели да заблудите човек, това не означава, че той е глупак. Това значи, че се доверявате повече, отколкото трябва. На вратата на рая се чука силно. Отваря Свети Петър и гледа някакав въоръжен с пушки, гранати - до зъби в оръжие. - Я да видим сега какво пише в дебелата книга - казал Свети Петър и заотгръщал книгата с историята на посетителя. - 10 бомбени атентата, 20 убийства, включително и на 4 деца, 30 обира и т.н. Абе, момко, ти как мислиш, че с това минало ще те приемем в рая, бе??? - Виж какво ще ти кажа, дядо, въобще не съм дошъл да влизам, имате 5 минути да се изнесете... Когато дъщеря ми беше много малка ние с татко й й задаахме разни детски гатанки, но тя все неможеше да ги отгатне. И един ден за пореден път се убедих в детската оригиналност. Пак се шегувахме с нея и се смеехме, но тя като че ли се беше ядосала от това все да не може да отгатне. Тогава каза: - Сега аз ще казвам: Мъничко, червеничко - невидимо! Що е то? С баща й веднага заизброявахме всичко възожно червено, а тя само стоеше пред нас и много доволна не сваляше усмивка от лицето си. Тогава си признахме, че незнаем отговора, а тя гордо заяви: - Е, как незаете? Това е домат скрит зад ъгъла! И до днес си го припомняме и се радваме, а на тези които зададем гатанката немогат да позаят.