Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам.
- Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой... Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата.
- А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? - пита едно хлапе.
- Дърпаха си очите настрани, за да приличат на виетнамци...
Един мъртвец изпаднал на пътя от катафалката.
Друг шофьор не го видял, прегазил го, спрял и си вика:
"Леле! Прегазих човека" - па го скрил в храстите.
Един ловец стрелял, стрелял, пък погледнал в храстите и видял трупа, надупчен със сачми:
"Мале! Утепах човека!", па го хвърлил в язовира.
Един бракониер ловил риба с динамит, гръмнал, трупът изплувал...
"Олеле! Гръмнах човека"...
...и така, след куп премеждия, някой закарал "човека" в спешната хирургия.
След няколко часа операция, излиза хирургът, сваля маската, шапката, бърше потта от челото и казва:
- Уф! Ще живее!