Срещат се двама глухонеми, единият е с гипсирана ръка. Протича следния диалог между тях с жестове:
- Какво е станало с ръката?
- Не искам да разказвам...
- Хайде де, разкажи...
- Уф, вече разказвах..
- Хайде! Хайде!
- Ами..запознах с едно разкошно момиче, разкошно - секси, големи гърди, спортистка. И стигнахме до първата нощ, луда нощ направо! Такива скорости, пози, и в камасутра няма да намериш. Незабравима нощ беше, накратко.
- А за позите разкажи по-подробно!
- Няма, вече съм разказвал за тях.
- Разкажи де!
- Щом съм казал не, значи не.
- ...Добре де...а ръката как счупи?
- Когато разказвах, тогава и счупих.
Във влака от Бургас се возят двама човека. Запознават се.
- Аз съм психолог.
- Аз съм мутра. Абе ти щом си психолог, можеш ли да познаеш, за какво си мисля.
За всяко познаване ще ти давам по 100 долара.
- Ама аз съм психолог, а не ясновидец...
- 100 долара бе, брато. Хайде напъни се малко!
- Ами ти идваш от Бургас, сигурно си бил там на почивка. Значи си мислиш, колко добре си си починал...
- Супер, на ти 100 долара. Давай нататък!
- Щом си бил на почивка, сигурно си водил и жена. Сега мислиш за нея...
- Браво, на ти още 100 долара! Продължавай!
- Сигурно не ти се прибира вкъщи...
- Още 100...
- А щом не ти се прибира, сигурно там е жена ти...
- Още 100...
- И сега се чудиш, да я застреляш ли, или не...
- Стоп, човече! На ти 1000 долара!
- Що 1000 бе, кво толкова, мисъл като мисъл....
- Не, това не беше мисъл, това беше идея...