Четвъртък, 27 август 2026 | Кърджали Незначителна облачност 33°

Всички категории

Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: — Ей, дългия! Кой е най-красив в гората? — Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: — Ало, раираната! Кой е най-красив в гората? — Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: — Ти там, клепоухия! Кой е най-красив в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: — Ей, кво се нервираш бе? Можеше просто да кажеш – „не знам“.
Оценка 0 от 0 гласа
Студенти се явяват на изпит от типа „тест“ – където трябва да се избира някой от готовите вече отговори. Изпитът започва, всички студенти започват трескаво да мислят, само един започва да си подхвърля монета във въздуха. Всеки път я хваща, поглежда дали се е паднало ези или тура, и задрасква един от отговорите. Професорът си мисли: „тоя ще свърши изпита първи, сигурно ще си излезе след десет минути“. Оня обаче продължава да подхвърля монетата. Изпитът е към края си, другите вече излизат, а студентът пак хвърля и си ги гледа листа. — Какво правите още, колега? – пита професорът. — Ами проверявам си отговорите за последен път.
Оценка 4.5 от 2 гласа
Стоят си трима приятели и си говорят и тогава единият казал: — Абе, да знаете моята тъща като почина и ние и взехме най-хубавото място на гробищата, точно под един вековен дъб. Тогава и вторият казал: — Абе и моята тъща като почина и взехме много хубаво място на гробищата, точно под един орех. Третия мислил, мислил, извадил мобифона си и звъннал на тъща си: — Ало, майко какво правиш. — Ами какво да правя, нищо ослушвам се тук за някоя клюка. — Ослушвай се, ослушвай се, ама ти докато се ослушваш те хората взеха хубавите места!
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)