Военна комисия... Лекарят гледа с изумление полуметровия член на поредния донаборник... -Не съм си и помислял , че човешки член може да е толкова дълъг! -Дребна работа! Моите братя имат по дълги! -Браво, браво! Трябва да благодарите на баща си, че ви е надарил толкова! -Не на баща си, а на майка си благодарим! -Майка ви не може да ви надари, а само по бащина, мъжка, линия :баща, дядо, прадядо! -Да, бе, да! Мйка ни е едноръка, и като ни е къпала за какво мислите, че ни е държала? !

Военен се прибира у дома си и заварва жена си с любовник. Вдига скандал, хваща любовника за врата и го помъква навън: - Идвай с мен навън, ще те убия! Като излизат обаче му предлага: - Виж какво, дай да се разберем нещо... Ще гръмна два пъти във въздуха, после двамата ще паднем на земята и ще се направим на умрели. Към който най-напред се хвърли жената - значи него обича, той ще остане с нея. Чуват се два изстрела, жената се показва от вратата и гледа двата "трупа". Обръща се към гардероба и вика: - Излизай, Пешо, тия двамата бунаци се застреляха един друг!

Командирът на ротата подава команда за атака. Всички войници се впускат напред с възгласи \"Ура!\", само един търчи в обратната посока и също вика \"Ура!\" - Стой!- изкрещял му командирът. - Ти къде хукна, шубе тъпо! - Господин командир, аз не съм шубе! Просто имам тактически план - ще обиколя земното кълбо и ще ги нападна в тил!

Старшината крещи пред ротата: - Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? Мълчание. - Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? Ротата пак мълчи. - За последен път питам! Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? - Аз… - плахо пристъпва напред един войник. - Добре. Идваш с мен да си допиваме да ни мине махмурлука. Останалите заминават да окопават градинката.

Пенсиониран полковник бил много щастлив да срещне по улиците на малкото градче своя някогашен адютант. И тъй като търсел прислужник, веднага му предложил работа: - Ти добре се справяше навремето и задълженията ти ще бъдат същите както в армията. Бившият адютант се съгласил и му било наредено да събуди полковника в осем часа на другия ден. Точно в осем той се втурвал в стаята на господаря, разтърсил го няколко пъти, докато го събуди, а след това се обърнал към жена му: - А ти, малката бързо се прибирай в селото…

Самолетът е в пламъци. Пилотът скача с парашут, но при приземяването се закача за клоните на дърво. Един селянин дотичва и му помага да слезе. - Исках да поставя нов рекорд - обяснява пилотът, - но не успях. - Напротив, успяхте - казва селянинът. - Вие сте първият човек, слязъл от дърво, без изобщо да се е качвал на него.

Стефчо копае трап. - Отлично, трудовак! - Ще се старая, г-н фелдфебел! - Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: - Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: - За Вас, г-н командир!

Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си. - Ооо, дядо, как си? - Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо? - Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата… Свалил той автомата и та-та-та - направил оградата на трески. - Брей, - казал дядото - ами тия чудесии по колана ти, к"ви са бе, сине? - Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната… Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната. - Брей, - рекъл пак дядото - що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал… - А, ами че тя кога умря, бе дядо? - Ами, в тоалетната беше…

Сержантът води при лекаря новобранец. - Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. - Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас. - С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.

В казармата. Генералът отива в стола на визита. Блъсва се в редника, който носи с баките с храна: - Какво има за ядене днес, редник? - Генерал със зеле, господин Свински! - стреснат отговаря редникът. Генералът му прощава. Към тях се задава младши лейтенант. - Господин генерал, дръжте баките, да отдам почест на лейтенанта - казва редникът.

Тревога! В камиона на бегом се мятат шофьорът и старшината на ротата. Шофьорът започва да върти ключа и да блъска по педалите и лостовете, но нищо не става. - Тръгвай! - крещи старшината. - Не ще да запали, господин старшина. - оправдава се шофьорът. - Абе тръгвай бе, твойта мама! После ще палиш!

След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото (във футове) и според него да се определя пенсията. Влиза първият генерал: - Премерете ме от главата до петите! Мерят го - 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия. Влиза вторият генерал (малко по-умен): - Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете! Мерят го - 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара. Влиза третият генерал: - Мерете ме от оная работа до топките! Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва доктора с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита: - А, ама къде са топките?! - Във Виетнам! - невъзмутимо отговаря генералът.

Заповед на министъра на отбраната за побългаряване на операционната система Windows: От днес нататък командите и съобщенията да се заменят както следва: Yеs - Тъй вярно! Nо - Съвсем не! ОК - Слушам! Раusе - Свободно, поправи се! Stор - Мирно! Соntinuе - Свободно! Аbоrt - Остави! Rеtrу - Кръгом! Ignоrе - Да се изпълни на всяка цена! Lоgin - Стой, кой там? Раsswоrd - Документи за проверка! Shutdоwn - Отбой! Ассеss dеniеd - Не се полага! Меssаgе - Рапорт. Ехсерtiоn - Непредвдена ситуация. Вместо думата window да се използва "амбразура".

Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: - Каква глупости ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: - Лейтенант, знаете ли коя съм аз? - Не, госпожо. - Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". - Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено, - а знаете ли кой съм аз? - Не, не знам- казва генералската жена. - Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.

Психиатрична клиника, а до нея войскова част. Между двете - висока ограда. Пациент на клиниката отива при главния лекар. - Изобретих нов уред. Казва се бълбукатор! - Я да видя! Пациента взима една кофа, прави в нея много дупки, след това я пуска във вода. Чува се "бъл-б-бълбук-бълбук-б-бълбук". - Ти си абсолютен идиот! - казва главния лекар, взима кофата и я мята през оградата. … В района на войсковата част минава на проверка генералът. Върви покрай оградата, по едно време спира, гледа озадачено земята… - Какви разсипници! Кой изхвърли този бълбукатор тука, бе? И то съвсем нов…

Лекция във военната академия. Преподавателят диктува и едновременно с това записва на дъската: - Новият танк може да работи при плюс 50 и при минус 50 градуса по Целзий… В този момент се чува звънецът за междучасието. По време на почивката един от студентите дописва към -50 още една нула. Връща се полковникът и гледайки дъската, повтаря: - И така, новият танк работи при температури от плюс 50 до минус 500 градуса по Целзий… Студентът вдига ръка: - Другарю полковник, физиката не познава толкова ниски температури! - Няма значение! Този танк е секретен и физиката, още не го знае!

Школа по парашутизъм. Скача един от самолета, дърпа халката - парашута не се отваря. Дърпа халката на резервния - и той не се отваря. Лети към земята и се ядосва. Покрай него прелита втори парашутист и пита: - Кво, жена ти ли ти сгъва парашута? - Да! - Аха, ясно. Продължават да летят надолу и си говорят за живота. Покрай тях с три пъти по-висока скорост прелита трети парашутист с диви крясъци "Гадддддддддд мръснаааа, ще те убияяяяяяяяяяяяяя!" Вторият прашутист обяснява: - Е на тоя сигурно тъщата му е го е сгъвала. Така става, когато вместо парашут, ти напълнят раницата с тухли…

Военна комисия, кабинета на хирурга. В кабинета се намира доктор и няколко млади студентки в медицинския институт. По едно време викат доктора на телефона. Той оставя една от студентките да го замества. Влиза един от донаборниците. Изчервена студенката му казва: - Свалете си гащите! Сваля ги той. В момента, в който бъдещата лекарка го докосва по оная работа и тя щръква. Студентката: - Колежке, донесете ми моля една мокра кърпа!… Това продължава няколко пъти. Накрая донаборника не издържа и вика: - Абе, аз тука на донаборна комисия ли съм дошъл или да ви суша мокрите кърпи, бе?

Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение: - Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то? - Автомат! - отговорил войника. - Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то? - Автомат! - казал войникът след дълъг размисъл. - Не е, това е маргаритка - отчаяно казало момичето - Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то? След дълго мислене войникът се предал. - Е не знам! - Това е жаба. - Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.

Старшина Велков: - Заключи вратата и ми донеси катинара!