Канят един на купон на луната. Отива той, връща се и приятелите почват да го разпитват:
- Е, разправяй. Как беше?
- Е как да е било, горе - долу. Купон като купон.
- Защо горе - долу, пиенето ли свърши?
- Не, бе, пиене имаше да се удавим.
- А какво? Музиката ли беше кофти?
- И музиката си беше супер, само яки групи.
- Тогава сигурно жени е нямало?
- Имаше бе, само манекенки и фотомодели.
- Е добре де, какво тогава не ти хареса?
- Ами как да ви кажа, няма атмосфера...
Колко хубаво би било ако живота протича наопаки. Първо трябва да умреш, за да свършиш тая работа и да се отървеш. След това отиваш в старчески дом. Оттам те изхвърлят, защото си станал прекалено здрав, взимаш си пенсията и отиваш на работа. Там те посрещат със златен часовник, лимузина, къща с градина... И всичко това - в първия работен ден.
Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се радваш на почивката, която започва в университета. Пиеш яко, купонясваш и се готвиш за гимназията.
После отиваш в начално училище, ставаш дете, играеш по цял ден, нямаш никакви отговорности. Ставаш малко бебе. Влизаш обратно. Прекарваш последните си 9 месеца, плувайки в лукс с централно отопление, СПА център, руум сървис, при почукване по стената и накрая, свършваш като оргазъм...