Петък, 21 август 2026
|
Кърджали
19°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Животът е игра, която може да ти смачка фасона. Това обаче не значи непременно, че тя е кой знае колко сложна.
Прочети още подобни вицове
Няма снимки
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Може ли разстоянието наистина да те раздели от приятелите ти... Ако искаш да си с някого, когото обичаш, не си ли вече там при него?
Бисери
03.10.2017
3,187 прегледа
Следващ →
Още вицове
Вчера жълтата преса обяви на специална пресконференция: "Ще се изплюем на всеки в лицето, който каже, че сме некултурни."
Мъж подарил за годишнината от сватбата на жена си злaтен пръстен с голям диамант. Разкава за това на свой приятел. А той му казва: — Струваше ми се, че тя не иска пръстен, а спортен автомобил! — Знам това! Но откъде по дяволите, да намеря фалшив автомобил!?
- Защо се скара с нея? - Тя помоли да позная на колко години е. - Е, и? - Познах!
Срещат се двама глухонеми, единият е с гипсирана ръка. Протича следния диалог между тях с жестове: - Какво е станало с ръката? - Не искам да разказвам... - Хайде де, разкажи... - Уф, вече разказвах.. - Хайде! Хайде! - Ами..запознах с едно разкошно момиче, разкошно - секси, големи гърди, спортистка. И стигнахме до първата нощ, луда нощ направо! Такива скорости, пози, и в камасутра няма да намериш. Незабравима нощ беше, накратко. - А за позите разкажи по-подробно! - Няма, вече съм разказвал за тях. - Разкажи де! - Щом съм казал не, значи не. - ...Добре де...а ръката как счупи? - Когато разказвах, тогава и счупих.
Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!