Вицет — Кърджали

На една жена и писнало все да забременява и помолила мъжа си да я пази, да не забременее пак. Мъжът се съгласил. Легнала жената и мъжъ и вирнал краката на раменете си и започнал бясно да я чука. Жена му пак го подсетила: -Ама нали ще ме пазиш? Мъжът без да спира промълвил: -Охххх, ща паза , разбира се, мммм. По едно време му дошло да се празни и без да го вади й вика: -Ох...ооох... ПАЗИ СЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ !

Семейни 03.10.2017 3,642 прегледа

Следващ →

Още вицове

Срещат се две приятелски семейства. Докато мъжете си говорят за нещо, едната жена казва на другата: - А пък да знаеш, ние с моя мъж вкъщи си живеем тихо, кротко, спокойно, мирно. ...Мирно! Мирно казах! Чък норис може да прави лицеви опори седнал и да се набира на лост без ръце. Фанатик на голфа всяка нощ сънува, че се разхожда из игрището и играе на воля. Един ден жена му, ядосано: - Да мислиш постоянно за голф? Бива! Да сънуваш голф? Става! Да му удряш понякога, защото си тренираш удара на сън? Добре! Но няма да ти разреша, дори и с оправданието, че си заспал, да ми късаш косми и да ги хвърляш във въздуха, за да разбереш накъде духа вятъра, за да ти е по-точен удара. Наскоро омъжена жена се обажда на майка си: - Мамо, а какво правиш с обяда, когато татко не го е харесвал? - Винаги му го оставям за вечеря. Превод на поема написана от един африкански "Шекспир" Скъпи Бели Приятелю, Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш: Като се раждам, аз съм черен. Като израствам, аз съм черен. Като ходя под слънцето, аз съм черен. Когато ми е студено, аз съм черен. Като ме е страх, аз съм черен. Като съм болен, аз съм черен. Като умра, аз все още съм черен. А ти, Бели Приятелю, Като се раждаш, ти си розов. Като растеш, ти си бял. Когато си под слънцето, ти си червен. Като ти е студено, ти си син. Като те е страх, ти си жълт. Като си болен, ти си зелен. Когато умреш, ти си сив. И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"!