Срещнала Марийка Понокио и започнала да го моли:
- Пинокио, моля те да ти седна на носа!
- А-а, не може Марийке, аз съм гнуслив.
- Хайде, Пинокио, моля ти се, много ти се моля да ти седна на носа.
- Не може бе Марийке, казах ти вече, гнуслив съм.
- Моля ти се Пинокио, хайде да ти седна на носа, виж как ти се моля.
Накрая Пинокио не издържал и се съгласил. Марийка седнала и казала:
- Хайде Пинокио, лъжи сега, лъжи!
Напушила се жабата, плува си в езерото и среща бобъра:
— А, бе Жабо, какво правиш?
— Махи, Бобър, напуших се и ми е много яко.
— Е-е-е, ще може ли и аз?
— Няма проблеми, само да не забравиш, като си дръпнеш, да задържиш преди да изпуснеш.
— ОК, ще задържа. Дръпнал си бобъра и се понесъл по водата, но както си се носел, се блъснал в хипопотама.
— Гледай къде плуваш, бе! Не ме ли видя? – казал хипопотама.
— Sorry, друже, ама с жабата се напушихме и сега ми е супер яко.
— Е-е-е, дали ще може и аз да се напуша?
— Е, ми сигурно?! Ходи при жабата, тя ще ти даде.
Тръгнал хипопотама и скоро намерил жабата, но точно преди да я попита, тя го погледнала ужасено и започнала да крещи:
— Какво правиш, бе бобър!?! Изпуска! Изпускай!