Генко си взел заплатата и върви към вкъщи. Изскочили едни мутри и го обрали. Прибрал се тъжен, направо не му се живее. Минали няколко дни, звъни се на вратата, а там същите мутри дето го били ограбили. Връщат му портфейла. Генко брои парите. Всичко си е там.
Тогава ги пита:
- Какво става?
Мутрите:
- Вземи си заплатата, че не сме спрели да се смеем, а един за малко да се напикае от смях.
„Скъпа моя, обичам те! Така, както обичам Арсенал и Лацио! Липсваш ми, както "А" група през зимната пауза! Желая те така силно, както Арсенал желаят Шампионската лига и както Гонзо желае да бие дузпа на Бате Борисов! Опияняваш ме така, както българска водка Юсеф Рабех и ирландско уиски Пол Гаскойн! Ти си по-страстна и от Вили Вуцов по време на мач! Без теб живот няма, както няма и Пловдив без Ботев! Когато си до мен, краката ми се разтреперват като на Ники Михайлов срещу Вердер! По-красива си от Бекъм и Роналдо и по-нежна от Алън Смит и Гути! Не мога без теб, както Иван Иванов без Иван Караджов! Обичам те - няма спор, но обичам и приятелите си, които ме чакат пред телевизора, обичам и студената си бира, обичам и футбола! Затова днес на 14 февруари ще съм с другата моя любов - футбола, а с теб ще бъда цял живот! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!