Петък, 21 август 2026
|
Кърджали
20°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Седят си едни пияници и си говорят: - Абе Иване, ти кога празнуваш Трифон Зарезан? На първи или на четиринадесети февруари? - За по-сигурно между първи и четиринадесети!
Прочети още подобни вицове
Няма снимки
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Ученически
Младежът, който ходеше от три седмици на карате се срещна с футболни хулигани и... три седмици не отиде на карате.
Ученически
03.10.2017
3,339 прегледа
Следващ →
Още вицове
"-Не допуснах 10-15 човека на изпит, ама те бяха летящи холандци, идват последния час и викат, може ли подпис, викам, може едно танго, подпис не! доц. Нейков, СА "Д.А.Ценов"
- Страхувам се, че от сега нататък ще трябва да престанете да пиете, да пушите и да се срещате с жени. - Но аз съм мъж, докторе! - Е… можете да продължавате да се бръснете.
От английския печат. Служителите в един общински зоопарк всеки ден, идвайки на работа се здрависвали с приветливия охранител на паркинга със 105 автомобилни места. Цената за паркомясто била 1 лира, но имало и места по 5 лири. Вечерта този охранител изпращал всички и затварял зоопарка. Той винаги се отличавал със спретнатост и прекрасно чувство за хумор. Служителите в зоопарка били доста озадачени и даже разстроени, когато една сутрин не го видяли на обичайното му място. Позвънили в общината, за да разберат какво се е случило с техния винаги така дисциплиниран служител. Но отговора бил, че такъв служител не бил зачислен на щат... Този човек охранявал паркинга в продължение на 23 години.
Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме другари. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: демократа имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: Обира! Но сега си кротко дреме, щото се приватизира. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Щеше да е супер яко, ако хората пърдяха не сероводород, а хелий. Няма мирис и всички наоколо говорят със смешни гласове.